Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Да развратничиш, това е като военна служба, Айра — прекрасно при високите чинове и все по-зле надолу. Момичетата постоянно получаваха предложения да бъдат купени договорите им и да се омъжат — и всички от тях така и постъпиха, мисля, — но те припечелваха добре и не бързаха да се хвърлят на врата на първия срещнат. Главно защото, когато поех нещата в свои ръце, аз сложих край на твърдите цени, установени от губернатора на колонията, и възобнових действието на закона за търсенето и предлагането. Нямаше причина децата да не изкарват колкото може повече рубли.

Заради това си имах неприятности, докато най-накрая тъпата тиква на заместник-губернатора по отдиха и развлеченията проумя, че просяшкото заплащане е неуместно в условията на повишено търсене. Марс беше достатъчно неприятно място и без да бъдат мамени малкото хора, които се опитваха да го направят по-поносим. Беше възхитително, че момичетата получават удоволствие от работата си. Блудниците изпълняват същата функция като свещениците, Айра, само че по-ефективно.

Докъде бях стигнал… Много пъти съм бил богат и винаги съм губел състоянието си, когато правителството организира инфлация или конфискува — „национализира“ или „освободи“ — собствеността ми. Не вярвай на господарите, Айра — те нищо не произвеждат, само крадат. Бил съм по-често разорен, отколкото богат. По-интересното от двете положения е да си разорен — човек, който не знае кога ще е следващото му ядене, никога не скучае. Може да се ядосва или да върши няколко други неща — но не и да скучае. Състоянието изостря мисълта му, кара го да действа, придава пикантност на живота му, независимо дали той го разбира, или не. Може и да го вкара в капан, разбира се; храната винаги е много добра стръв. Но това е най-интересната част на нищетата: как да я преодолееш, без да попаднеш в някой капан. Гладният човек е склонен да губи разсъдък — често е достатъчно да пропусне само седем пъти да се нахрани и вече е готов дори да убие — едно твърде крайно решение.

Секретар-машинописец, актьор — ама тогава съвсем се бях разорил, — прислужник в църква, инженер в строителството и в още няколко области, механик в още повече направления… Винаги съм смятал, че интелигентният човек може да се занимава с каквото и да е , стига да има достатъчно време да разбере как се извършва съответната работа. Но когато е ставало въпрос вече за парчето хляб, не съм търсел квалифициран труд — случвало се е дори да се хващам и за пръчка-идиотка…

— Пак идиом?

— Да, древен израз, синко — пръчка, в единия край на която има лопата, а в другия — идиот. Никога не съм се занимавал с подобни глупости повече от няколко дни — напълно достатъчно време човек да се ориентира в местната ситуация. Бил съм политик, веднъж даже и реформатор… но само веднъж: политиците реформатори не само че са безчестни, те са и глупаво безчестни… докато деловите политици са честни.

— Не мисля, Лазарус. Историята сякаш показва, че…

— Използвай главата си, Айра. Не казвам, че деловият политик няма да открадне; работата му е да краде. Но няма политици, които да създават нещо. Те могат да предложат единствено приказките си. Своята честност всъщност, защото кой вярва на думите им? Успешният делови политик разбира това и пази репутацията си, като изпълнява ангажиментите си, защото иска да остане в политиката — да продължи да краде — не само следващата седмица, но и цялата година, и годината след нея. Ако е достатъчно умен, за да е успешен.

Реформаторът политик няма подобни задръжки, неговата цел е щастието на целия народ — понятие, в голяма степен абстрактно и допускащо безкраен брой дефиниции. Ако изобщо може да се обясни рационално. И благодарение на това вашият абсолютно искрен и непродажен политик реформатор нарушава думата си три пъти, преди още да е дошло време за закуска; не заради своята нечестност — той наистина съжалява, че му се е наложило да постъпи така, и охотно ще си го признае, — а заради непреклонното следване на идеала си.

Достатъчно е някой да му прошепне на ухото, че има още нещо, което може да послужи за всеобщото благо, и той веднага ще наруши думата си. Без никакви угризения на съвестта.

В преследване на целите си той е способен да измами. За щастие тези като него не остават дълго на мястото си, освен във времената, в които загниват и се разпадат обществата.

— Ще трябва да се доверя на думите ви, Лазарус — казах аз. — Аз съм прекарал по-голямата част от живота си на Секундус, така че имам само теоретична представа от политиката. Такива порядки сте въвели тук.