Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Лазарус…

— Да, Минерва?

— Публикациите позволяват да се твърди със сигурност, че този метод може да се използва за създаването на ваша сестра близначка, напълно идентична на вас във всичко, освен в пола. Плодът се износва от майка, никакво ускорено съзряване — мозъкът трябва да се развива нормално. Може би това отговаря на стандартите ви за нещо ново и интересно? Да следите самия себе си — как израствате, но като жена? Можете да я наречете „Лазули Лонг“… вашето женско второ аз.

— О… — Лазарус млъкна.

— Дядо — казах сухо аз, — мисля, че спечелих и втория ни бас. Нещо ново, нещо интересно.

— Успокой топката! Вие не можете да го направите, не знаете как! Нито пък аз. А в директорката на тази лудница изглежда все още са останали някои морални скрупули относно…

— Не знаем дали е така. Изводът е прост.

— Не е толкова „прост“. Може и аз да имам някакви морални принципи. Интересно ще ми е само ако стърча около нея и наблюдавам как расте… Ще е лудост да се опитвам да направя от нея нещо подобно на мен — каква участ за едно момиче! Или пък да се опитам да я отгледам различна от мен, ако това е против нейната природа. Нямам право нито на едното, нито на другото — та нали тя ще е жив човек, а не мой роб. А и ще бъда неин самотен родител — тя няма да има майка. Опитвал съм се вече да отгледам сам дъщеря — не е справедливо за момичето.

— Лазарус, чудите се какви възражения да измислите. Уверявам ви, Ищар с удоволствие ще приеме както да износи плода, така и да е майка на детето. Особено ако й обещаете собствен син. Да я попитам ли?

— Затвори капана с бисквитката, Айра! Минерва, сложи въпросителен знак на предложението — не искам да бързам с толкова важно решение, свързано с друг човек. Особено ако още не е роден. Айра, напомни ми да ти разкажа историята за близнаците, които не бяха роднини помежду си.

— Това е нелепо. А и се опитвате да смените темата на разговора.

— Да. Минерва, с какво друго разполагаш, момиче?

— Лазарус, имам програма, която не е опасна и почти с максимална вероятност ще ви предостави нещо ново.

— Слушам те.

— Анабиоза…

— И какво й е новото? Прибягвал съм до нея когато още бях съвсем малък, само на двеста. На борда на „Ню Фронтиърс“. Нито тогава ме привличаше, нито сега.

— … като средство за пътуване във времето. Ако предположим, че за X години се развива нещо наистина ново — което е самата истина, ако се съди по историята — то ви остава само да изберете кога според вас светът ще ви предложи новите неща, към които се стремите. Сто, хиляда, десет хиляди години — колкото поискате. Останалото са технически подробности.

— И какво? Ще спя, без да имам възможност да се защитя?

— Вие ще можете да се възползвате от анабиозата едва след като останете доволен от техническото оборудване. За сто години определено няма да има никакъв проблем. И за хиляда години не се очакват особени трудности. За десет хиляди години мога да конструирам изкуствен планетоид, съоръжен с автоматични средства за събуждане в случай на опасност.

— Не ми харесва тази работа, момиче.

— Сигурна съм в способностите си, Лазарус, но вие имате право да критикувате и да отхвърлите всяка част от проекта ми. Но е рано да се говори за неговите варианти, първо трябва да ми кажете определящия параметър — а именно периода, за който според вас ще се случи нещо ново. Или искате да ви дам някои съвети?

— Уф… дръпни юздите на конете си, скъпа. Да предположим, че си ме сложила в течен хелий, в безтегловност, защитен от йонизиращи излъчвания…

— Няма проблем, Лазарус.

— Така и предполагах, скъпа; не те подценявам. Но да предположим, че някой от безотказните ти превключватели излезе от строя и вместо да се събудя, аз продължа да спя — век, хилядолетие и така нататък — без край. Без да съм умрял. Но и без да съм жив.

— Мога да проектирам съоръжение, което да избегне подобна опасност. Но дори и да приемем опасенията ви за основателни, за вас няма да стане по-лошо, отколкото ако използвате бутона за самоубийство. Ако опитате, нищо няма да изгубите.

— Как нищо, та то е очевидно! Ако има нещо вярно в приказките за безсмъртната душа или за каквато и да е форма на живот след смъртта — не казвам дали има нещо подобно, или не, но ако го има — когато умрелите започнат да възкръсват, аз няма да съм сред тях. Ще спя, но не мъртъв, някъде в космоса. И ще изпусна последната лодка.

Аз изгубих търпение.

— Дядо, престанете да се превземате. Ако предложението не ви харесва, достатъчно е да кажете „не“. Но Минерва определено ви предложи начин да намерите нещо ново. Ако нямате никакви възражения — а аз се съмнявам, че имате, — тогава ще се окажете в наистина уникално положение: ще сте единственият сред трилионите човешки същества, който ще пропусне хипотетичния и не особено вероятен Ден на Страшния съд. Не исках да ви напомням, че сте стар мошеник; страшно хлъзгав тип.