Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— А, да. Айра, ти се оплакваше, че моето капризничене ти отнема ценно време. Искаш ли да те освободя от поетото задължение? Но не и от другото, само от това?

Усмихнах му се.

— Затворете си шотландската пола, Лазарус, че ви се вижда личната изгода. Всъщност искате да освободите себе си . Не става. Имам намерение хиляда и един дни да записвам мемоарите ви. После — ако искате скачайте през ръба, давете се в езерото или правете каквото искате. Но аз няма да ви позволя да претендирате, че ми правите услуга. Започвам да ви разбирам.

— Ти ли? Аз самият никога не съм се разбирал. Когато ме проумееш, ми разкажи какво представлявам; ще ми бъде много интересно. Онова търсене на нещо ново, Айра… Ти каза, че вече си започнал да работиш по въпроса.

— Не съм казвал такова нещо, Лазарус.

— Добре де, май намекна.

— Нито пък съм намеквал. Искате ли да се обзаложим? Може да поискам от Минерва пълната разпечатка, и аз ще приема вашата преценка.

— Не изкушавай дамата да преправи записите, Айра; тя е лоялна към теб, не към мен. Независимо от всякаквите свръхприоритетни програми.

— Ама че сте лисица, Лазарус.

— Във всеки удобен случай; защо мислиш, че съм оцелял толкова дълго? Басирам се само когато съм сигурен, че ще спечеля, или пък загубата ще спомогне за осъществяването на някоя моя цел. Е, добре, кога ще започнеш проучването?

— Вече го започнах.

— Но ти преди малко твърдеше обратното. Ама че си безсрамен младеж. И в какви посоки е насочено то?

— Във всички.

— Невъзможно. Нямаш достатъчно хора, дори ако предположим, че всички те притежават необходимите способности — а е известно, че по-малко от един на хиляда мислят съзидателно.

— Не споря. Но какво ще кажете за личностите, които според вашите думи са абсолютно сходни с нас, само че притежават достойнствата ни и недостатъците ни в още по-голяма степен? Минерва ръководи изследванията, Лазарус. Поговорихме с нея — тя ще се справи. С всичките направления — по метода на Цвики 38.

— Хм. Добре… да. Тя ще успее… аз смятам , че ще успее. Макар че дори Анди Либи би се затруднил с подобна задача. Как си е организирала морфологичната кутия?

— Не знам. Да я попитаме ли?

— Само ако не възразява срещу подобен въпрос, Айра. Никой не обича да му прекъсват работата, за да дава отчети. Даже Анди Либи се сърдеше, когато някой му надничаше през рамото.

— Дори великият Анди Либи вероятно не е имал възможностите на Минерва. Повечето мозъци са просто линейни и аз никога не съм слушал за гениален човек, способен да се занимава с повече от три неща едновременно.

— Пет.

— Така ли? Е, може да сте срещали повече гении, отколкото аз. Но и аз не знам какви точно са възможностите на Минерва — никога не съм я виждал претоварена. Нека да я попитаме. Минерва, изгради ли си вече стратегия за търсенето на „нещо ново“ за Старейшината?

— Да, Айра.

— Разкажи ни.

— Предварителната матрица е петизмерна, но несъмнено за някои от клетките ще потрябват допълнителни измерения. Преди разширението разполагам с девет по пет по тринайсет по осем по седемдесет и три — или общо с триста четирийсет и една хиляди шестстотин и четирийсет възможни категории, или изразено в троична система: едно-две-две-едно-нула-нула-едно-две-две-едно-нула-нула-точка-нула. Да разпечатам ли цифрите в двете бройни системи?

— Няма нужда, Заядливке. В деня, в който объркаш изчисленията, ще си подам оставката. Е, Лазарус?

— Не ме интересува броят на клетките, само какво има в тях. Някое зрънце сред плявата, Минерва?

— Така формулиран, вашият въпрос не може да получи конкретен отговор, Лазарус. Искате ли да разпечатам категориите, за ваше удобство?

— Какво? Не! Повече от триста хиляди категории, като навярно всяка е дефинирана с дузина думи? Ще затънем в хартия. — Лазарус се замисли. — Айра, защо не помолиш Минерва наистина да разпечата всичко, преди да го изтрие от паметта си? На книга. Голяма книга, десет или петнайсет тома. Можеш да я наречеш „Разнообразието на човешкия опит“, от ъ… Минерва Уедърал. Ще се получи нещо, върху което професорите ще спорят повече от хиляда години. Не се шегувам, Айра; подобен труд трябва да бъде съхранен. Мисля, че ще е нещо ново. Труд, твърде непосилен за същества от плът и кръв. Съмнявам се и че друг компютър с възможностите на Минерва досега е правил подобно проучване по метода на Цвики.

— Минерва, харесва ли ти идеята? Да запазиш бележките от проучванията и да направиш от тях книга? Да речем в неколкостотин екземпляра в пълен формат, с красива корица, ще направим копие за библиотеките и за архивите. Мога да помоля Джъстин Фут да напише предговор.