Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Тя ще се справи — отговорих спокойно, но вътре в себе си изобщо не бях спокоен.

— Искаш да кажеш, че ще е по-добре аз да се справя с тази работа. Каза ли на Ищар, че си търся квартира?

— Не съм отишъл толкова далеч. Обсъждах с нея как да бъдете прехвърлен в двореца.

— Виж сега, Айра… дворците изобщо не ме влекат, още по-малко пък обичам да съм им гост. Ще е раздразнително както за домакина, така и за госта. Утре ще си потърся някоя резиденция, където не пускат местни жители и туристи. После ще притичам до космодрума да видя Дора и да я понапляскам. Трябва да я успокоя. А на следващия ден ще си намеря малка къща някъде в предградията; достатъчно автоматизирана, за да не възникват проблеми, и със собствена градина. Искам да имам градина. Ще трябва да подкупя собствениците, за да се преместят — къщата, която си харесам, едва ли ще си е празна. Случайно да знаеш колко са ми останали в тръста „Хариман“? Ако изобщо е останало нещо?

— Не знам, но парите не са проблем. Минерва, открий на Старейшината сметка за неограничена сума.

— Разбрах, Айра. Изпълнявам.

— Чудесно. Лазарус, вие изобщо няма да ми досаждате. Нито пък ще го намерите за голям разкош, тъй като ще отбягвате общодостъпните зали. Както правя и аз. Няма да сте и гост на никого. Народът нарича сградата „правителствен дворец“, но официалното й название е Домът на председателя. Така че ще сте в собствения си дом. Ако някой ще е гост, то това ще съм аз .

— Празни приказки, Айра.

— Истината са, Лазарус.

— Престани да си играеш с думите. В дом, който не е наистина мой, винаги ще си бъда чужд. Гост. Това не ми приляга.

— Лазарус, вие казахте… вчера… — Навреме си спомних за пропуснатия от него ден. — Вчера казахте, че винаги можете да вършите работа с всеки, който действа в собствен интерес и си го признава.

— Мисля, че казах „обикновено“, а не „винаги“, като имах предвид, че в такъв случай може да се намери вариант, който да удовлетворява интересите и на двете страни.

— Тогава изслушайте ме. Вие ме обвързахте с този облог по условията на Шехерезада. Аз все още съм задължен да ви търся интересно занимание за новия живот. Вие размахахте стръвта под носа ми и сега аз искам да емигрирам колкото може по-скоро. Няма да отнеме много време на настоятелството да поиска оставката ми, след като разберат за миграцията на Семействата. Дядо, да тичам тук всеки ден в достатъчна степен нарушава задълженията ми, не сте ми оставили много време за работа. Освен това е опасно.

— Да живея сам? Айра, аз съм живял сам много пъти.

— Опасно е за мен. Заради убийците. В двореца се чувствам на сигурно място; още не се е родил плъхът, който ще намери път през неговите лабиринти. Чувствам се умерено сигурно и в тази клиника и мога да продължа да идвам и по-нататък, въпреки че трябва да изтърпявам капризите на тукашната автоматика. Но ако трябва редовно да посещавам незащитена къща някъде в предградията, е въпрос единствено на време някой откаченяк да види в това удобна възможност да ме унищожи и да спаси света. О, той няма да оцелее след подобен опит — охраната ми си знае работата. Но ако се подлагам като мишена, той може да ми види сметката, преди охраната да се справи с него. Не, дядо, не искам да бъда убит.

Старейшината ме погледна замислено, но без особен интерес.

— Мога да ти отговоря, че удобствата и безопасността ти засягат твоите интереси, но не и моите.

— Вярно е — съгласих се аз. — Но позволете ми и аз да ви предложа стръв. В мой интерес е да живеете в двореца. Там ще мога да ви посещавам при абсолютна безопасност, дори по-голяма, отколкото тук, като при това ще губя значително по-малко време. Ще мога да ви моля — ако живеете там — да ме извините за половин час например, ако възникне нещо спешно. Такъв е моят интерес. Що се отнася до вашия, сър… какво ще кажете за ергенска вила, малка — четири стаи, не особено модерна и луксозна, но разположена в приятна градина? Три хектара, но градината заема само района около вилата, останалата част е обрасла от дива гора.

— И какво му е привлекателното, Айра. Какво означава „не особено модерна“? Нали ти казах, че трябва да е автоматизирана — все пак още не мога напълно да се грижа за себе си — пък и не мога да търпя капризите на прислугата или своенравните промени на настроенията на роботите.

— О, вилата е достатъчно автоматизирана; просто е лишена от модната сега разточителност. Ако вкусът ви не е взискателен, няма нужда от прислуга. Бихте ли позволили на клиниката да продължи да дава дежурства, ако сътрудниците им са толкова приятни и ненабиващи се на очи, колкото тези двамата?