Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Недей да крещиш!

Стеснителният момичешки глас се върна:

— Слушам, капитане! — произнесе нерешително тя.

— Къде отивам, защо го правя и колко дълго ще отсъствам не е твоя работа! Твоята работа е да пилотираш и да поддържаш дома, нищо повече.

Чух подсмърчане, сякаш малко дете преглъща сълзите си.

— Да, шефе.

— Смятах, че спиш. Нали самият аз те приспах.

— Някой ме събуди. Една странна дама.

— По погрешка. Но ти си се държала грубо.

— Да… бях уплашена . Наистина, шефе. Събудих се и реших, че си се върнал вкъщи… но те нямаше никъде наоколо, никъде . Ъ-ъ… тя оплака ли се от мен?

— Предаде ми съобщението ти. За щастие не е разбрала повечето от думите ти. Но аз ги разбрах. Не съм ли ти казвал, че трябва да си учтива с непознатите?

— Извинявай, шефе.

— От извинения полза няма. Сега, възхитителна Дора, чуй какво ще ти кажа. Нямам намерение да те наказвам; събудили са те по погрешка, ти си била изплашена и самотна. Но не бива повече да разговаряш така, още по-малко пък с непознати. Тази дама ми е приятел и иска да стане и твой приятел. Тя е компютър…

— Наистина ли?

— Точно като теб самата, скъпа.

— Значи тя не би могла да ме повреди, нали? Стори ми се, че е влязла в мен и търси нещо. И започнах да те викам.

— Тя не само че не може да те повреди, тя и никога не би поискала да направи такова нещо — Лазарус леко повиши гласа си: — Минерва! Включи се, скъпа, и обясни на Дора коя си.

Моята другарка произнесе със спокоен и утешителен глас:

— Аз съм компютър, Дора. Приятелите ме наричат Минерва надявам се, че и ти ще се обръщаш така към мен. Ужасно съжалявам, че те събудих. Аз също бих се уплашила, ако някой ме събуди по подобен начин.

(Минерва нито веднъж не е „заспивала“ за всичките над сто години след активирането си. Отделните й части си почиват по някаква неизвестна за мен схема, но като цяло тя винаги е будна. Или поне винаги, когато се обръщам към нея, е будна.)

— Здравей, Минерва — отвърна корабът. — Съжалявам за начина, по който се обърнах към теб.

— И да си казала нещо по-така, аз не го помня, скъпа. Чух посланието, което предадох на капитана ти. Но то вече е изтрито от паметта ми. Някакво частно съобщение, предполагам?

(Дали Минерва говореше истината? Преди да попадне под влиянието на Лазарус, щях да твърдя, че не е възможно тя да лъже. Но сега не съм много сигурен.)

— Радвам се, че си го изтрила, Минерва. Съжалявам за думите си. Шефът ми се накара заради тях.

Лазарус я прекъсна:

— Добре, добре, уважаема… достатъчно. На водата, над която има мост, й е позволено да послъже откъде точно е минал Исус, знаеш. А сега бъди добро момиче и отново легни да спиш.

— Трябва ли?

— Не, не си длъжна дори да преминаваш в режим на забавена скорост. Но аз ще мога да те видя и да поговоря с теб едва утре в късния следобед. Днес съм зает, а утре ще си търся място за живеене. Ако искаш, стой си будна и се занимавай с каквито си искаш глупости. Но имай предвид, че ако измислиш някоя небивалица, за да привлечеш вниманието ми, ще те напляскам.

— Но шефе, ти знаеш, че никога не бих направила подобно нещо!

— Знам, че би го направила, малко дяволче. Но ако тръгнеш да ми досаждаш, освен в случай че някой е проникнал на борда или е избухнал пожар, ще съжаляваш. А ако установя, че сама си предизвикала пожар, ще пострадаш двойно. Виж, скъпа, а защо да не поспиваш поне през времето, когато аз спя? Минерва, можеш ли да уведомяваш Дора, когато аз лягам да спя? И когато се будя?

— Разбира се, Лазарус.

— Но това не означава, че ще можеш да ме безпокоиш, когато се събудя, Дора, освен в случай на истински непредвидени обстоятелства. Не искам никакви изненади — страшно съм зает. Уф… Минерва, какви начини за разнообразяване на свободното време знаеш? Можеш ли да играеш шах?

— Минерва умее доста добре да си разнообразява свободното време — вметнах аз.

И преди да успея да добавя, че е шампион на Секундус по шах, дори когато дава фигура аванс, Минерва се обади:

— Може би Дора ще ме научи да играя шах.

(Да, Минерва бързо се учеше от Лазарус; бе усвоила правилото да казва част от истината. Казах си, че трябва сериозно да си поговоря с нея на четири очи.)

— Ще бъде удоволствие за мен, мис Минерва!

Лазарус се поотпусна:

— Чудесно. Е, момичета, запознахте се. До утре, възхитителна. А сега изчезвай.

Минерва ни съобщи, че яхтата се е изключила, и Лазарус си отдъхна. Машината се върна към ролята си да записва и замълча. Лазарус каза с извинителен тон: