Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Хайде, хайде, скъпа — произнесе нежно Лазарус. — Ти не ми отговори. И това беше преднамерено избягване на отговора. Но ти не си свикнала да лъжеш, нали?

— Не съм свикнала да лъжа, Лазарус.

Обадих се почти грубо:

— Минерва! Отговори на първия въпрос на Старейшината!

— Лазарус, обмислях и продължавам да обмислям посочената част от разговора.

Лазарус повдигна вежди и се обърна към мен:

— Ще й наредиш ли да ми отговори честно на още един въпрос?

Аз бях смаян. Минерва често ме изненадваше, наистина… но никога не бе хитрувала.

— Минерва, ще отговаряш на всеки въпрос на Старейшината точно и честно. Потвърди, че си приела програмата.

— Новата програма е приета, въведена в постоянната памет и стартирана, Айра.

— Синко, не биваше да отиваш толкова далеч, да не съжаляваш после… Аз помолих само за още един въпрос.

— Възнамерявах да отида точно толкова далече, сър — отвърнах сурово аз.

— То ще си е за твоя сметка. Минерва, как ще постъпиш, ако Айра емигрира без теб?

— В такъв случай ще се препрограмирам на самоунищожение — отговори тя невъзмутимо.

Бях не просто изненадан, а шокиран.

— Защо?

— Айра — тихо произнесе тя, — аз няма да служа на друг господар.

Предполагам, че тишината продължи не повече от няколко секунди, но ми се стори безкрайна. Не се бях чувствал толкова безпомощен от юношеските си години.

Установих, че Старейшината ме гледа и тъжно поклаща глава.

— Какво ти разправях, синко? „Притежават и нашите достойнства, и недостатъците ни — в много по-голяма степен от нас самите.“ Кажи й какво да прави.

— В какъв смисъл? — тъпо попитах аз. „Компютърът“ в главата ми не работеше както трябва. Минерва да възнамерява да направи това !

— О, стига! Тя чу предложението ми и го е обмислила, независимо как е била програмирана. Съжалявам, че го отправих в нейно присъствие… обаче съжалението ми не е чак толкова дълбоко — нали ти си този, който е решил да ме наблюдава тайно, идеята не е моя. Така че говори! Кажи й да се дублира… или да не го прави, но тогава се опитай да й обясниш защо няма да я взимаш със себе си. Ако можеш. В подобна ситуация нито веднъж не съм намирал отговор, който една дама би приела.

— Уф! Минерва, можеш ли да създадеш свой дубликат на космически кораб? По-точно — на яхтата на Старейшината? Вероятно ще ти трябват характеристиките й и параметрите й от записите на космодрума? Трябва ли ти регистрационният й номер?

— Не, Айра. Космическа яхта „Дора“ — това е достатъчно, за да получа необходимата ми информация. Така ли ми нареждаш да постъпя?

— Да! — с внезапно облекчение отвърнах аз.

— Новата обща програма е задействана и се изпълнява, Айра! Благодаря ви, Лазарус!

— Хей! По-тихо, Минерва, Дора е моят кораб. Оставих я в режим на сън. Събуди ли я?

— Да, Лазарус. Със собствена подпрограма, подчинена на новата главна програма. Но мога да й наредя отново да заспи; получих всички данни, от които се нуждая в момента.

— Ако наредиш на Дора да заспи, тя ще ти каже да си гледаш работата. В добрия случай. В най-добрия. Минерва, скъпа моя, сглупила си. Нямала си право да будиш кораба ми.

— Много съжалявам, че се налага да не се съглася със Старейшината, но аз имам право да върша всякакви действия, необходими за изпълнението на програмите, зададени лично от pro tem председателя.

Лазарус се намръщи.

— Ти я забърка в тази каша, Айра, сега ти се оправяй. Аз съм безсилен да изляза на глава с нея.

Въздъхнах. Минерва рядко влизаше в спорове, но когато го направеше, ставаше по-упорита от жена от плът и кръв.

— Минерва!

— Очаквам нарежданията ти, Айра!

— Аз съм pro tem председател. Знаеш какво означава това. Но Старейшината е още по-главен от мен. И ти нямаш право да се докосваш до неговата собственост без разрешението му. Това важи и за яхтата му, и за стаята му, и за всичко негово. Ще изпълняваш всяка зададена от него програма. Ако тя влезе в противоречие с програма, зададена от мен, и не успееш да разрешиш сама конфликта, веднага ще ме потърсиш — ще ме събудиш, ако спя, ще прекъснеш работата ми, с каквото и да се занимавам. Но нямаш право да не му се подчиниш. Тази инструкция е по-приоритетна от останалите. Потвърди.

— Потвърждавам и стартирам програмата — късо отвърна тя. — Съжалявам, Айра.

— Грешката е моя, Заядливке, не твоя. Не трябваше да ти задавам нова програма, без да те уведомя за прерогативите на Старейшината.

— Нищо лошо не е станало, деца — обади се Лазарус. — Минерва, един съвет, милинка. Ти никога не си била пътник в космически кораб, нали?