Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Изрекох спокойно:

— Прародителю, независимо дали желаете да се ожените за Евелин Фут отново, или не, чудесно знаете, както и аз — защото два пъти съм се подлагал на тази процедура, — че до приключването на лечението ще възродите не само тялото си, но и желанието за живот.

Лазарус Лонг изглеждаше потиснат.

— Да, разбира се. Ще съм излекуван от всичко освен от скуката. По дяволите, момче, нямаше право да се месиш в моята карма! — Той въздъхна. — Но не мога да вися в преддверието на ада вечно. Така че им кажи да продължават работата си.

Бях смаян.

— Мога ли да документирам това, сър?

— Думата ми ти е достатъчна. Което обаче не означава, че те освобождавам от задължението ти. Трябва да продължаваш да идваш и да изслушваш откровенията ми, докато подмладяването не ме освободи от вдетиняването… Освен това, не забравяй за проучванията си. Имам предвид откриването на нещо ново .

— Съгласен съм и с едното, и с другото; нали съм обещал. Момент само — да кажа на компютъра…

— Машината вече ме чу. Нали? — добави Лазарус. — Тя няма ли си име? Не си ли й дал?

— О, разбира се. Не бих могъл да общувам без обръщение толкова много години, макар че си е чиста самоизмама…

— Не е самоизмама, Айра. Машините са като хората, тъй като са създадени по наше подобие. Те притежават и достойнствата, и недостатъците ни — в много по-голяма степен от нас самите.

— Не съм се опитвал да си обяснявам тези неща, Лазарус. Минерва е официалното й име; когато сме насаме, я наричам „Малката заядливка“ — понеже едно от задълженията й е да ми напомня нещата, за които не бива да забравям. Минерва за мен е като човек — по-близка ми е от която и да било от съпругите ми. Не, тя още не е документирала решението ви, просто го пази във временната си памет. Минерва!

— Si, Айра.

— Говори на английски, моля. Старейшината реши да мине пълния курс на лечение. Запиши тази данни в постоянната си памет и ги изпрати на архивите и на клиниката за подмладяване „Хауард“ за изпълнение.

— Направих го, мистър Уедърал. Поздравления. И на вас, Старши. „Живейте колкото искате и обичайте, докато сте жив!“

Лазарус изведнъж се заинтригува — което не ме учуди, тъй като Минерва изненадваше непрекъснато и мен , дори след цял век „съвместен живот“.

— Благодаря ти, Минерва. Но ти ме изуми, момиче. Никой вече не говори за любов — това е основният недостатък на настоящия век. Как така точно ти ми напомняш за това древно чувство?

— Стори ми се подходящо, Старши. Нима съм сгрешила?

— Не, ни най-малко. И ме наричай Лазарус. Но кажи ми — какво знаеш ти за любовта? Какво е това любов?

— На класически английски на вашия въпрос може да бъде отговорено по много начини, Лазарус; на галакта няма пряк отговор. Да изключа ли всичките определения, в които глаголът „харесвам“ е еквивалентен на глагола „обичам“?

— А? Разбира се. Тук не става въпрос за това, че „обичам“ ябълков пай или музика. Имам предвид „любов“ в старинния й доброжелателен смисъл.

— Съгласна съм, Лазарус. Това, което остава, може да се раздели на две категории — „ерос“ и „агапия“, и всяка да се дефинира самостоятелно. Не мога да знам какво е „ерос“ от собствен опит, защото не притежавам тяло и необходимата биохимия. Така че мога да предложа само общи определения, изразени чрез думи или обобщени статистически данни. Но и в двата случая не мога да проверя дефинициите си, защото нямам пол.

(„Дявол да я вземе! — промърморих си аз. — Ясно е като бял ден, че тя е жена!“ Но технически погледнато, тя, естествено, беше права. И аз често съм усещал, че е срамно Минерва да е лишена от възможността да изпита удоволствието от секса, макар че е по-достойна от доста човешки самки, надарени с всичките необходими жлези, обаче лишени от способността да съпреживяват. Но никога не съм го казвал никому. Та това си е анимизъм в особено безнадеждна форма. Да желаеш да се „ожениш“ за машина. Толкова абсурдно, колкото и малко момченце, което е изкопало дупка в градината и реве, защото не може да си я отнесе у дома. Лазарус имаше право: не съм достатъчно умен, за да управлявам планета. Но кой ли е?)

Лазарус изглеждаше дълбоко заинтригуван:

— Добре, да оставим за известно време „ероса“ настрана. Минерва, по думите ти изглежда, че ти би могла да изпиташ „агапия“. Или можеш? Или вече си го изпитвала?

— Възможно е понякога да съм дръзка в изказванията си, Лазарус.

Старейшината изсумтя, после заговори по такъв начин, че се зачудих дали не е откачил? Но се досетих, че и аз понякога в такива ситуации си мисля, че полудявам. Или пък дългият му живот го е направил почти телепат — дори и към машини?