Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Не знаех какво има предвид той, Айра. Беше януари 1930 година. Говори ли ти нещо тази дата?

— Страхувам се, че не ми говори нищо, Лазарус. Независимо от задълбоченото изучаване на историята на Семействата, трябва да обръщам тези ранни дати в стандартни галактически, за да схвана за какво става въпрос.

— Не знам дали датата е спомената в аналите на Семействата, Айра. Страната… всъщност цялата планета беше навлязла в период на икономическа нестабилност. Тогава ги наричаха „депресии“. Работа нямаше никаква — поне за млади всезнайковци, които не умеят нищо полезно. Дядката беше схванал как стоят нещата, защото на няколко пъти беше преживявал подобни бъркотии. Той — да, но не и аз. Аз бях сигурен, че мога да сграбча света за опашката и да го хвърля през рамо. Не знаех, че дипломиралите се инженери си търсят работа като портиери, адвокатите разнасят мляко по домовете, а бившите милионери се хвърлят през прозорците. Бях твърде зает с момичетата, за да забележа тези неща.

— Старши, чел съм за икономическите депресии. Но така и не разбрах какво ги е предизвиквало.

Лазарус Лонг зацъка с език:

— И ти си отговорен за цяла планета?

— Може би не съм подходящ за тази длъжност — признах си аз.

— Не ми се прави на толкова скромен. Ще ти издам една тайна: по онова време никой не знаеше какво ги предизвиква. Даже фондацията „Хауард“ щеше да фалира, ако Айра Хауард не бе оставил толкова подробни инструкции как да се управляват капиталите. От друга страна, всички , като се започне от уличните метачи и се стигне до професорите по икономика, бяха сигурни, че знаят и причините, и начините за преодоляването на кризата. Така че бе изпробвано почти всяко лекарство — без резултат. Депресията продължи до включването на страната във войната, което не излекува болестта, а само замаскира симптомите й.

— Но кое беше не както трябва, дядо? — продължавах да упорствам аз.

— Толкова умен ли ти изглеждам, че да мога да отговоря на този въпрос, Айра? Самият аз се разорих многократно. Понякога финансово, понякога трябваше да зарязвам всичко, за да отърва кожата. Хм… Проклет да съм, ако имам някакво обяснение… Какво се случва, когато управляваш механизъм с положителна обратна връзка?

Сепнах се.

— Не съм сигурен, че ви разбирам, Лазарус. Механизмите не се поддават на управление с положителна обратна връзка — или поне аз не си го представям. Положителната обратна връзка ще доведе всяка система до неконтролируеми колебания.

— Да се върнем в наученото в училище, Айра. Винаги съм се отнасял подозрително към аргументите по аналогия, обаче, съдейки по натрупания от поколенията опит, твърдя, че нито едно правителство просто не е способно да направи нещо, което да не действа на икономиката като положителна обратна връзка или като спирачка. Или и двете. Може би някога, някъде, някой умен колкото Анди Либи ще намери начин да се справи със закона за търсенето и предлагането и ще го накара да заработи по-ефикасно, вместо да го остави да действа по предишния жесток начин. Може би. Но аз никога не съм виждал подобно нещо. Въпреки че само Господ знае кой не се е пробвал. Винаги с най-добри намерения.

Но добрите намерения не са достатъчни, за да се разбере как работи електрическият трион, Айра, та най-големите злодеи в историята са се ръководели от добри намерения. Но ти ме отклони от темата. Бях тръгнал да разправям как ми се размина женитбата.

— Извинявайте, дядо.

— Уф! Не можеш ли понякога да не си чак толкова възпитан? Аз съм бъбрив старец, който те принуждава да си губиш времето, изслушвайки всякакви глупости. Това не те ли възмущава?

Усмихнах му се:

— Възмущава ме. Вие наистина сте бъбрив старец, който иска да му угаждам на всеки каприз… и аз съм твърде зает човек със сериозна работа и много грижи, а вие ми отнемате половин ден време, за да ми разправите някаква приказка — чиста измислица, сигурен съм — за човек, който бил толкова мързелив, че винаги сполучвал. Предполагам, за да ме подразните. Като намекнахте, че този измислен герой е дълголетник, отбягнахте отговора на най-прост въпрос и заговорихте за дядо си. А този… Адмирал Рем ли беше името му?… Червенокос ли беше?

— Лем, Айра… Доналд Лем. Или така се казваше брат му? Много отдавна беше. Странно, че те интересува цветът на косата му… Това ми напомни за още един флотски офицер, участвал в същата тази война, който беше пълна противоположност на… Доналд? Не, Дейвид. Пълна противоположност на Дейвид във всяко отношение, като се изключи цветът на косата — толкова червена, че и самият Локи би им завидял. Той се опита да удуши кодиакска мечка. Не успя, разбира се. Изключено е да си виждал някога кодиакска мечка, Айра.