Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

А и повече не се качил на самолет. Дейвид никога не се доверил на тези летящи машини, защото независимо от всичко те летели твърде високо над земята. За него самолетът винаги си останал само средство, чрез което да избегне по-лошото, и щом веднъж постигнал целта си, Дейв забравил за самолетите, както и за рапирата, и никога не съжалявал нито за тях, нито за фехтовката.

Скоро получил нова диплома — бакалавър по агрономическите науки, или учен фермер.

Тази диплома, придружена от специалното предпочитание към ветераните, можела да му осигури място на гражданска служба, имал възможност да обучава други хора на фермерство. Вместо това той изтеглил от сметката си в банката известна сума от парите, натрупани докато безделничел в училището, и се върнал сред същите хълмове, които изоставил преди четвърт век. Върнал се, за да си купи ферма. Като при това използвал и заем с много ниска лихва — поредната държавна субсидия.

Дали работил на фермата? Не ставай глупав — Дейвид никога вече не си извадил ръцете от джобовете. Наел си работници да се грижат за реколтата, докато той се занимавал с по-важни дейности.

За да приключи успешно великия си план, Дейвид предприел толкова невероятна стъпка, че трябва да те помоля, Айра, да приемеш думите ми на доверие… тъй като е прекалено да се надявам, че рационално мислещият човек може да разбере такава постъпка.

По времето между двете войни на Земята живееха повече от два милиарда души и поне половината от тях гладуваха. Въпреки това — и тук те моля да ми повярваш, бил съм там и няма за какво да те лъжа — въпреки недостига на хранителни продукти, който никога през следващите години не беше преодолян, освен временно на отделни места, и не би могъл и да бъде преодолян поради причини, в които няма да навлизаме… независимо от този жесток недоимък правителството на държавата на Дейвид плащаше на фермерите, за да не произвеждат храна.

Недей да клатиш глава; неведоми са пътищата Господни и правителствени и не е дадено на обикновените смъртни да ги проумеят. Никога не се заблуждавай, че самият ти си правителството; когато се прибереш вкъщи довечера, хубаво си помисли върху това — попитай се дали знаеш какво правиш и защо го правиш — и когато дойдеш при мен утре, ми кажи до какъв извод си достигнал.

Твърде е вероятно Дейвид така и да не е отгледал нито една реколта. Следващата година земята му останала недокосната, за което той получил внушителна сума. Това напълно го устройвало. Дейвид много обичал тези хълмове и винаги се стремял да се върне при тях; бил ги напуснал само за да избегне тежкия труд. Сега му плащали, за да не работи — направо прекрасно, още повече че Дейвид не смятал прахта, вдигаща се при оран, за допринасяща към очарованието на онези краища.

Правителствената субсидия била достатъчна за изплащане на заема към банката, пенсията носела солиден доход и той си намерил човек, който да се грижи за фермата — не да отглежда реколти, а да храни кокошките, да дои двете крави, да се грижи за зеленчуковата градина и за няколкото плодни дръвчета, да подрязва оградата от жив плет… докато неговата съпруга помага на жената на Дейвид в домакинството. А за себе си Дейв купил хамак.

Той не бил суров стопанин. Подозирал, че на кравите не им е по-приятно да стават в пет сутринта, отколкото на него самия, и решил да провери дали е така.

Установил, че кравите изобщо не настояват да стават рано. Просто трябвало да бъдат доени два пъти на ден — така били устроени. И им било безразлично дали първото доене ще стане в пет или в девет сутринта, стига само редовно да ги доят.

Обаче не успял да промени порядките: наемният му работник не можел да се избави от обезпокоителния навик да работи. За него било грехота да се доят кравите толкова късно. Така че Дейвид му дал пълна свобода на действие и работникът заедно с кравите се върнал към обичайното време за доене.

Що се отнася до Дейвид, той опънал хамака си на сенчесто място между две дървета и сложил до него масичка с освежаващи напитки. Ставал сутрин, когато се събуди — в девет или десет, закусвал и бавно тръгвал към хамака, за да си почине преди обяда. Най-тежкият труд, който вършел, бил да подписва чекове и веднъж месечно да проверява баланса в книгата за разходи на жена си. Престанал да носи обувки.

Не си купувал вестници и не слушал радио — предполагал, че флотът ще го уведоми, ако избухне нова война… и тя избухнала тъкмо по времето, когато започнал новия си начин на живот. Но флотът не се нуждаел от пенсионирани адмирали. Дейв не обърнал особено внимание на тази война — не искал да се депресира. Вместо това прочел всичките книги за Древна Гърция, които успял да намери в библиотеката или да си купи. Успокояваща тема, за която винаги си мечтаел да знае повече.