Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Най-свирепият хищник на Земята, десет пъти по-тежък от човека. Дълги жълти зъби като ятагани, воняща паст… и отвратителен нрав. Но Лейф се справи с нея с голи ръце и забележи — без да има никаква причина. Аз на негово място отдавна бих се озовал отвъд хоризонта. Искаш ли да ти разправя за Лейф, мечката и сьомгата в Аляска?

— Не сега. Звучи като нова измишльотина. Разказвахте ми защо се е развалила женитбата ви.

— Точно така. Дядката тъкмо ме беше попитал: „И така, Уди, от колко време е бременна тя?“.

— Не, той тъкмо ви обясняваше, че няма да можете да се издържате.

— Синко, ако знаеш тази история, разкажи ми я ти на мен. Та аз категорично отхвърлих подобно твърдение, на което Дядката отвърна, че лъжа, защото това е единствената причина, която би накарала седемнайсетгодишно хлапе да иска да се ожени. Забележката му особено ме ядоса, защото в джоба си имах бележка, на която пишеше:

„Уди, миличък, оплодил си ме, какво ще правим сега?“

Дядката настояваше, аз отрекох три пъти, като все повече се вбесявах от безсилие. Накрая той рече: „Добре, щом искаш, мълчи си. А тя показа ли ти свидетелство, че е бременна, подписано от доктор?“

И аз, Айра, неволно се изпуснах. „Не!“ — отговорих.

„Добре — каза той. — Ще се погрижа за това. Но само този път. И отсега нататък винаги използвай «веселите вдовици», дори малката ти приятелка да твърди, че няма за какво да се безпокоиш. Или не знаеш, че ги продават в аптеките?“ После Дядката ме накара да се закълна, че ще пазя тайна и ми разказа за фондацията „Хауард“ и какво ще получа, ако се оженя за някое момиче от нейния списък.

Така че аз получих от адвоката писмо на осемнайсетия си рожден ден, както Дядката беше предрекъл, и се оказа, че съм лудо влюбен в едно от момичетата в списъка. Оженихме се, народиха ни се куп деца, преди тя да ме смени с нов модел. Тя е твоя предшественичка, без съмнение.

— Не, сър. Аз произлизам от четвъртата ви жена, дядо.

— От четвъртата, казваш? Нека да видим… Мег Харди?

— Мисля, че тя е била трета ви жена, Лазарус. От Евелин Фут.

— А, да! Добро момиче беше Евелин. Закръгленичка, хубава, нежна и плодовита като морска костенурка. Прекрасна готвачка и никога не каза лоша дума. Вече няма такива. Беше около петдесет години по-млада от мен, но не си личеше: косата ми започна да побелява чак след като чукнах сто и петдесет. Възрастта ми не беше тайна — имаше списък с родословията и рождените дати, достъпен за всеки от нас. Синко, благодаря ти, че ми напомни за Евелин; тя възвърна вярата ми в брака, когато вече се бях поразочаровал от него. Пази ли се в архивите нещо друго за нея?

— Само това, че сте били вторият й съпруг и е имала седем деца от вас.

— Надявах се да има нейни снимки. Толкоз хубава беше, винаги усмихната. Когато се запознахме, беше омъжена за един от моите братовчеди, Джонсън, с него известно време имахме общ бизнес. Всяка събота вечер аз, той, Мег и Еви се събирахме да пийнем бира и да поиграем карти. После си разменихме жените — по законен начин, в съда. Мег реши, че харесва повече… Джек?… да, Джек се казваше, а Евелин нямаше нищо против. Разбира се, това не се отрази нито на бизнеса ни, нито дори на играта ни на карти. Едно от най-големите достойнства на Семействата Хауард, синко, беше това, че ние се освободихме от отровния порок ревност много поколения преди да го стори цялата ни раса. Наложи се, при така създалите се обстоятелства. А нейна стереоснимка нямаш ли? Или холограма? Фондацията май някога тогава започна да прави снимки за подпомагане на брачните контакти.

— Ще погледна — обещах. И тогава ми хрумна блестяща идея. — Лазарус, както всички знаем, в Семействата от време на време се повтарят едни и същи физически типове. Ще помоля архиварите да ми дадат списък на жените, които произхождат от Евелин Фут и живеят на Секундус. Има голяма вероятност сред тях да има двойничка на Евелин — и с прекрасната й усмивка, и с благия й нрав. И тогава — ако се съгласите на пълно подмладяване — аз съм сигурен, че тя не по-малко от Ищар ще иска да…

Старейшината ме прекъсна:

— Нали ти казах — нещо ново , Айра. Не можеш да се върнеш назад, никога. Разбира се, че става да намериш момиче, абсолютно копие на Евелин, такава, каквато я помня. Но ще липсва един много важен фактор. Моята младост.

— Но ако вие завършите подмладяването…

— О, я млъквай! Можете да ми присадите нови бъбреци, черен дроб и сърце. Можете да измиете ръждата, която възрастта е натрупала в мозъка ми и да добавите тъкан от клонинга ми, така че да си възвърна загубеното… Можете да ми дадете и ново клонирано тяло. Но никога няма пак да направите от мен оня наивен младок, който намираше невинно удоволствие в пиенето на бира, играта на карти и компанията на хубави закръглени жени. Само спомените ме свързват с него и нищо повече. Забрави за това.