Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Айра, не се заблуждавай от детинските й обноски; няма да намериш по-добър пилот и по-добър стопанин на кораб оттук до центъра на Галактиката. Но аз си имам причини да не насърчавам израстването й в други насоки. Причини, които няма да са в сила, когато тя стане твое притежание. Тя е добро момиче, наистина. Като котка, която скача на коленете веднага щом седнеш на стола.

— Намирам я за очарователна.

— Тя е разглезено хлапе. Но вината не е нейна: на практика аз съм единствената компания, която тя някога е имала. На мен щеше да ми е скучно с компютър, който само кротко предъвква числа, сякаш е логаритмична линийка. Това не е компания за далечни пътувания. Ти искаш да поговориш с Ищар. За квартирата ми, вероятно. Кажи й, че не искам да нарушавам установения ред — просто искам почивни дни и това е всичко.

— Ще я уведомя — Обърнах се към администраторката по подмладяването и продължих на галакта, попитах я колко време ще отнеме да се стерилизира помещение в двореца и да се монтират обеззаразяващи съоръжения за дежурните и посетителите.

Тя още не бе успяла да отговори, когато Лазарус се обади:

— Опа! Усетих как ме прецака. Видях как мушна картата в ръкава, Айра.

— Не ви разбрах, сър?

— Опитваш се да ме прекараш. Думата „обезпаразитяване“ е една и съща и на английски, и на галакта. Не че научавам нещо ново — обонянието ми още не е сдало багажа. Когато младо момиче се навежда над мен, очаквам да усетя аромата на парфюм. И щом вместо това надушвам дезинфекция… ipse dixit 37и Q.E.D. Минерва!

— Да, Лазарус.

Можеш ли през нощта, докато спя, да опресниш в паметта ми деветстотинте основни думи на галакта… или колкото смяташ, че са необходими? Разполагаш ли с необходимата апаратура?

— Естествено, Лазарус.

— Благодаря, скъпа. Една нощ трябва да е достатъчна, но аз искам да повтаряме тези упражнения всяка нощ, докато и двамата решим, че съм достигнал необходимото равнище. Може ли да стане?

— Може, Лазарус. И ще стане.

— Благодаря, миличка. Това е всичко. А сега, Айра, виждаш ли тази врата? Ако тя не се отвори от моя глас, възнамерявам да я разбия. Ако не успея, мисля чрез опит да проверя дали този бутон наистина е свързан, или не. Защото, ако вратата не се отвори, ще означава, че съм затворник, и всичките ти уверения, че съм свободен, не струват пукната пара. Но ако тя се отвори от гласа ми, обзалагам се на каквото искаш, че зад нея ще има дезинфекционна камера, с необходимия персонал и готова за работа. Да речем, милион крони — навит ли си? Не потрепна дори — нека бъдат тогава десет милиона крони.

Сигурен съм, че не потрепнах. Никога не съм притежавал такава сума, а pro tem председателят е освободен от задължението да мисли за пари — просто няма нужда. Може би от години не съм питал Минерва за личното ми състояние.

— Няма да се басирам, Лазарус. Наистина, отвън има дезинфекционно оборудване; опитвахме се да ви запазим от възможна инфекция, без да ангажираме вниманието ви с това. Виждам, че не сме успели. Не съм проверявал вратата…

— Пак лъжеш, синко. А не го правиш добре.

— … но ако тя не е настроена към вашия глас в момента, значи съм пропуснал; вие непрекъснато отвличахте вниманието ми. Минерва, ако вратата на помещението не е настроена към гласа на Старейшината, коригирай грешката незабавно.

— Тя е настроена към гласа му, Айра.

Когато чух думите й, се успокоих; можеше пък да се окаже полезно придобитото от компютъра умение да заобикаля истината.

Лазарус се усмихна сатанински:

— Нима? Тогава възнамерявам да пробвам тази особено приоритетна програма, която ти малко прибързано въведе в нея. Минерва!

— Очаквам нарежданията ви, Старши!

— Настрой вратата в стаята ми да се отваря само от моя глас. Искам да изляза и да се поразходя наоколо, докато Айра и тези деца поседят заключени вътре. Ако не се върна след половин час, можеш да ги отключиш.

— Айра, конфликт!

— Изпълни нарежданията му, Минерва! — Стараех се да говоря със спокоен и невъзмутим тон.

Лазарус се усмихна и си остана в креслото.

— Няма нужда да ми показваш шперцовете си, Айра; не искам да виждам нищо отвън. Минерва, настрой вратата на нормален режим — нека се отваря от всички гласове, включително и моя. Извинявай за конфликта, скъпа — надявам се, че нищо в теб не е изгоряло.

— Няма повреди, Лазарус. Когато получих тази инструкция с най-висок приоритет, аз увеличих границата на претоварване на проблемните вериги.

— Умно момиче. Ще се опитам да избягвам подобни противоречия в бъдеще. Айра, по-добре махни тази високо приоритетна програма; не е честно спрямо Минерва. Тя се чувства като жена с двама съпрузи.