Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Умишлено се позовавах на нейната суета; ако мислите, че компютрите са лишени от подобни човешки слабости, то тогава вероятно общуването ви с тях е било ограничено; Минерва винаги е обожавала похвалите и ние с нея се сработихме едва след като го разбрах. Какво друго можете да предложите на една машина? Увеличение на заплатата или на отпуската? Нека не ставаме глупави.

Но тя отново ме изненада, като ми отговори с почти същия срамежлив тон като яхтата на Лазарус, но напълно официално:

— Мистър pro tem председателю, дали ще е прилично и ще ми разрешите ли да напиша на заглавната страница „от Минерва Уедърал “?

— Разбира се, защо не? — отвърнах аз. — Или, ако искаш, пиши само „Минерва“.

— Не се прави на глупак, синко — безцеремонно се намеси Лазарус. — Скъпа, напиши на първата страница „Минерва Л. Уедърал“. „Л“ от Лонг — защото, Айра, имаш дъщеря от една от моите дъщери — станало е в безгрижните дни на младостта ти, на една от пограничните планети — факт, който едва наскоро си се сетил да впишеш в архивите. Аз ще потвърдя регистрацията — случайно бях там по онова време. Но понастоящем д-р Минерва Л. Уедърал се е запиляла дявол знае къде — прави проучвания за следващия си велик труд — и не може да бъде намерена за интервю. Айра, можем да напишем биографията на моята изтъкната внучка. Съгласен ли си?

Отговорих просто с „да“.

— А ти как мислиш, момиче?

— Да, разбира се, Лазарус. Дядо Лазарус.

— Не си прави труда да ми викаш „дядо“. И искам за себе си първия екземпляр — с подпис: „На моя дядо Лазарус Лонг с любов, Минерва Л. Уедърал.“ Разбрахме ли се?

— Ще бъде щастие и чест за мен, Лазарус. Надписът ще бъде направен с ръкописен шрифт, защо пък не? Мога да модифицирам почерка, с който подписвам официалните документи на Айра, така че да стане различен от неговия.

— Чудесно. Ако Айра се държи прилично, можеш да му посветиш книгата и да дадеш и на него една бройка с подпис. Но първият екземпляр си е за мен . По-старши съм, пък и идеята си е моя. Обаче да се върнем на изследванията, Минерва — нямам намерение изобщо да чета този дванайсеттомник, интересуват ме само резултатите. Та кажи ми — какво откри засега?

— Лазарус, веднага отхвърлих повече от половината матрица, защото част от нещата според архива сте ги правили, а друга част предположих, че никога няма да пожелаете да ги вършите…

— Задръж! Както е казал морякът от флота: „Ако още не съм правил това, ще го пробвам.“ Кои са тези неща, които смяташ, че никога не бих правил? Нека да ги чуя.

— Да, сър. Това е подматрица с три хиляди шестстотин и петдесет клетки. Всички завършват с фатален изход, с вероятност над деветдесет и девет процента. Първо: изследвания във вътрешността на звездите…

— Махай го, да го оставим на физиците. Освен това двамата с Либ сме го правили веднъж.

— В архивите не е отбелязано, Лазарус.

— В архивите много неща ги няма. Продължавай.

— Модификация на генетичната ви структура с цел създаване на клонинг, способен да живее в морските дълбини.

— Не съм сигурен, че чак толкова се интересувам от живота на рибите. А какъв е изходът?

— Ако се отчете общият ефект, вероятността за летален изход е почти пълна. Подобни псевдохора-амфибии вече са отглеждани; на външен вид приличат на огромни жаби. Шансът им да оцелеят сред другите създания в дълбините — в условията на Секундус — е петдесет процента за първите седемнайсет дни, двайсет и пет процента — до трийсет и четвъртия ден, и т.н.

— Струва ми се, че бих могъл да увелича тези шансове, но никога не ме е привличала руската рулетка. Други опасни занимания?

— Може да се присади мозъкът ви в тялото на модифициран клонинг, а после да се върне във вашето собствено. Ако оцелеете.

— Изтрий го. Ако ще живея под водата, не искам да съм жаба. Предпочитам да съм най-голямата и най-подла акула в океана. Впрочем, ако долу беше толкова интересно, всички отдавна да сме там. Дай друг пример.

— Следващият е с три разклонения, сър: скок на сляпо в нула-пространството — с кораб, без кораб, но със скафандър, и най-сетне — дори без скафандър.

— Махай ги всичките. С първите две съм се сблъсквал — изобщо не искам да си го спомням. Третото е просто глупав начин да се задушиш във вакуума. При това неприятен. Минерва, Всемогъщия, с цялото величие на Неговата мъдрост — каквото и да представлява той — е дал на хората възможността да си умрат в мир. И е глупаво, без да си принуден, да избираш най-мъчителния начин да го сториш. Така че изключи попадането под веригите на превозно средство, саможертвоприношението и всички глупави начини да се умре. Много добре, скъпа, убеди ме в точността на преценката си. Изтрий всичките примери с над деветдесет и девет процента опасност за смърт. Интересувам се от новите за мен ситуации, в които вероятността да оцелея е над петдесет процента и в които, ако човек е нащрек, може да увеличи шансовете си. Например, аз никога не съм се спускал по водопад в бъчва. Човек може да модифицира бъчвата така, че вътре в нея да е в относителна безопасност. Въпреки това, когато започне да пада, той ще бъде абсолютно безпомощен. Следователно работата е глупава — освен ако по този начин не се опитваш да се спасиш от още по-големи неприятности. Всякакви състезания — автомобилни, прескачане на препятствия с кон, ски — са по-интересни, защото изискват умения. Но аз не си падам и по този вид опасности. Да се рискува само заради риска, е занимание, достойно за младоците, които всъщност не вярват, че могат да загинат. Обаче аз знам , че бих могъл. И затова има много планини, на които никога няма да се кача. Освен ако не съм попаднал в капан — случай, в който винаги избирам най-лесния и най-безопасния път, който открия. Не ми предлагай каквото и да било , в което новото е само, че има опасност. Опасността изобщо не е нещо ново. Човек трябва да се изправя срещу нея само когато не може да я избегне. Е, какво друго ще се намери в матрицата ти?