Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Нямах предвид това, скъпа.

— Лазарус, сигурна съм, че в миналото сте се женили за свои потомки; или имате нещо именно против мен ? Само кажете, може и да успея да се поправя. Трябва да добавя, че ако решите да емигрирате, ще ви освободя от договора — каза Хамадриад. — Ще се примиря и с раждането на ваш потомък, макар че ще бъда горда и щастлива, ако ми разрешите да живея с вас.

— Защо , Хамадриад?

Тя се поколеба.

— Не знам как да ви отговоря, сър. Мислех, че мога да ви кажа: „Защото ви обичам!“, но очевидно не знам какво означава тази дума. Явно в нито един език няма дума, с която да опиша чувството си… така че ще минем без обяснение.

— И аз те обичам, скъпа… — изрече нежно Лазарус.

Лицето на Хамадриад просветна.

— … и именно поради тази причина трябва да ти откажа — продължи Лазарус и ги огледа. — Обичам ви всичките. Ищар, Галахад… даже твоя грозен, начумерен баща, скъпа, който седи тук и явно е обезпокоен. А сега се усмихни, скъпа, сигурен съм, че има безброй млади самци, горящи от желание да се оженят за теб. Усмихни се и ти, Ищар… но ти не, Айра, ще ти се набръчка лицето. Ищар, кой ще ви смени двамата с Галахад? Всъщност няма значение. Може ли да остана сам през останалата част от деня?

Ищар се поколеба.

— Дядо, не може ли поне да оставя хора, които да ви наблюдават?

— Ти така или иначе ще го направиш. Но нека те си стоят при своите монитори и датчици, или каквото там използвате. Не искам да виждам или чувам никого. Минерва и без това ще ви съобщи, ако се чувствам зле — сигурен съм.

— Няма да видите или чуете никого, сър. — Ищар се изправи. — Да вървим, Галахад. Хамадриад?

— Момент само, Иш. Нали не съм ви обидила, Лазарус?

— Какво? Не, ни най-малко, скъпа.

— А аз си помислих, че сте ми се разсърдили заради предложението ми.

— Глупости. Хамадриад, такова предложение не би обидило никого; не може да има по-добър комплимент от него. Но то ме смути. А сега се усмихни и ме целуни за лека нощ и утре ела пак, ако искаш. Целунете ме всички, деца, на никого не се сърдя. Айра, можеш да поостанеш малко, ако искаш.

Покорни като деца, тримата излязоха от колибата на Лазарус и тръгнаха надолу с асансьора.

— Напитка, Айра? — предложи Лазарус.

— Само ако и вие си сипете.

— Тогава ще минем и без пиене. Айра, ти ли я подучи?

— Коя?

— Много добре знаеш коя. Хамадриад. Първо Ищар, сега и Хамадриад. Ти ги забъркваш тези неща зад гърба ми още от момента, в който ме измъкна от приюта, където умирах мирно и тихо. Пак ли се опитваш да ме включиш в някой свой план, като караш тези красавици да поклащат задници под носа ми? Няма да се получи, приятелче.

Pro tem председателят отговори спокойно:

— Мога да отрека — и за стотен път ще ме наречете лъжец. Нека да попитаме Минерва.

— Съмнявам се, че ще има някаква полза. Минерва?

— Да, Лазарус?

— Айра ли нагласи номера? И с двете момичета?

— Не мога да знам, Лазарус.

— Това измъкване от отговора ли е, скъпа?

— Лазарус, не мога да ви излъжа.

— Добре… Все пак смятам, че би могла, ако Айра пожелае, но няма смисъл да се задълбочаваме по темата. Остави ни насаме за известно време, само записвай.

— Да, Лазарус.

— Айра — продължи Старейшината, — искаше ми се да отговориш просто „да“. Защото другото обяснение изобщо не ми харесва. Аз не съм красавец и маниерите ми изобщо не са привлекателни за жените… И така — какво остава? Фактът, че съм по-възрастен от всички живи хора. Жените се продават поради странни причини — не винаги за пари. Айра, не искам да играя ролята на расов кон за възпроизводство; на тези красиви създания им трябвам само за престиж — те искат да имат дете от: кавички, Старейшината, затварям кавичките. Прав ли съм?

— Лазарус, вие сте несправедлив към двете жени. И неочаквано тъп.

— Защо?

— Наблюдавах ги внимателно. Мисля, че и двете ви обичат. И не ми обяснявайте какво значи тази дума — аз не съм Галахад.

— Но… това е безумие!

— Няма да споря — вие сте най-големия експерт в Галактиката по безумията. Жените невинаги се продават, случва се и да се влюбят… по най-странни причини. Ако е уместно да се използва думата „причини“. Да, вие сте грозен, егоистичен, егоцентричен, груб…

— Знам!

— … за мен. Но жените не ги интересува как изглежда мъжът, а вие се държите удивително нежно с тях. Забелязах го. Вие казахте, че всичките малки курви на Марс са обичали слепеца.

— Някои от тях не бяха толкова малки. Голямата Ан беше по-едра и по-тежка от мен.