Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Иска ми се да ми беше казала.

— Толкова ли е важно?

— Просто още една улика. Когато изучаваш някоя култура, Хам, нейните митове, народни песни, идиоми и афоризми са значително по-важни от формалната й история. Не можеш да разбереш един човек, без да проумееш неговата култура. Именно „неговата“ — в английския местоимението се използва в мъжки род, независимо от пола на човека, и дори само този факт говори доста за културата, сред която е израснал нашият пациент. От него следва, че или мъжете са доминирали, или жените едва наскоро са подобрили положението си — езикът винаги отчита културните промени със закъснение. Следователно Лазарус произхожда от варварско общество, за което свидетелстват и останалите факти.

— Нима могат да се вадят такива изводи от граматическите правила?

— Понякога да. Хами, занимавах се с тези неща навремето, когато бях стар и посивял, и чаках подмладяването си. Детективска работа — невинаги е достатъчна само една улика. Например жената никога няма да достигне равно положение с мъжа, дори и да изглежда така от останалите улики — например кой е чувал за бордей, управляван от мъж? Орхана може — нали и Лазарус е работил като такъв. Но съдържател ? По сегашните стандарти е нелепо. Освен ако тази колония на Марс не е била необичайно изостанала. Може и да е била, не знам…

— Да продължим, докато ядем, а, деца? Мама е гладна.

— Идваме, Иш, скъпа. Галахад, аз разбрах тази идиома, без да се замислям. Виждаш ли, майка ми е била — и все още е — хетера.

— Наистина ли? Невероятно съвпадение. Такава беше и моята, а също и на Ищар. И ние и тримата се занимаваме с подмладяване, и в момента имаме един и същ пациент. Двете професии са много редки… интересно, каква ли е вероятността за подобно съвпадение?

— Не е много голяма, тъй като и двете професии изискват умението да съпреживяваш. Но ако искаш да разбереш точната цифра, попитай Минерва — посъветва го Ищар, — а на мен ми подай халата. Не ми харесва течението и не искам да настина, докато се храним, Хамасладка, защо не си се насочила към професията на майка си? С твоята красота щеше да станеш звезда.

Хамадриад сви рамене:

— О, знам, че изглеждам добре. Но мама може да ми отмъкне някой мъж само като го повика с малкото си пръстче — така че по-добре да не се пробвам. Красотата не може да помогне кой знае колко — вие видяхте как днес бях отхвърлена от мъж. Лазарус ни показа какво е необходимо, за да си велик артист — духовно качество, което човек може да почувства. Майка ми го притежава. А аз — не.

— Разбрах мисълта ти — каза Ищар, докато те преминаваха през коридора и влизаха в столовата. Там тя заразглежда менюто, изпратено от разположената по-долу кухня. — Майка ми също имаше това качество. Тя не е особено красива, но притежава това, което се харесва на мъжете. Все още, въпреки че вече не практикува професията си.

— Дълги крака — сериозно вметна Галахад, — ти също го притежаваш.

— Благодаря ти, рицарю мой, но грешиш. Понякога го имам за един мъж. Или най-много за двама. А понякога работата дотолкова ме поглъща, че изобщо забравям за секса. Казвала съм ти колко години живях без мъж. За малко да се размина и с теб , скъпи — никога не бих приела „Седемте часа“, ако не беше емоционалното напрежение, което предизвиква у мен този пациент. Съвсем непрофесионално, Хамадриад; наивна съм като ученичка в топла пролетна нощ. Обаче, Галахад, Тамара — майка ми — го притежава през цялото време, и то за всеки. Тя никога не взема пари — не се нуждае от тях; но я заливат с подаръци. Тя вече не е млада и мисли за ново подмладяване. Но почитателите й не я оставят сама; към нея продължават да валят безброй предложения.

— Ето с това би трябвало да се занимавам — тъжно произнесе Галахад. — Но нали съм си „неудачник по рождение“. Ако мъж се захване с тази професия, няма да оцелее и месец.

— В твоя случай, скъпи Галахад, можеш да изкараш и малко повече. Яж и събирай сили — мислим да те сложим да спиш между нас двете тази нощ.

— Да смятам ли, че съм поканена? — осведоми се Хамадриад.

— Това е едно от възможните тълкувания. Но по-уместен е въпросът дали аз не се поканвам. Галахад показа красноречиво в банята, че плановете му за нощта включват теб, скъпа, но за мен нищо не спомена.

— О, спомена и теб! Той ти е навит през цялото време, чувствам го!

— Навит е… Добре, приключваме с темата. Пържола с гарнитура? Или всеки сам ще си поръча? На мен нещо не ми достига въображение.