Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Осветлението се промени по такъв начин, че почти цялата стая потъна в мрак, с изключение на петното светлина върху стерилно чистите прибори и покривката пред Лазарус. Контрастът го заслепи — сега не можеше да вижда нищо наоколо, без да се взира, но той не се взираше.

— И как изглеждам? — поинтересува се Минерва.

— Как? — Той се замисли. — Външността подхожда на гласа ти. Хм, през времето откакто се познаваме, картината израсна в ума ми, без да съм се опитвал да си я представям. Скъпа, осъзнаваш ли, че ние живеем заедно по-интимно, отколкото се удава обикновено на едни съпруг и съпруга?

— Предполагам, че не, Лазарус, тъй като не мога да си представя какво е да си съпруга. Но съм щастлива, че съм ви близка.

— Да си съпруга означава много други неща, освен да спиш с мъжа си, скъпа. Ти се отнасяш като майка с моето бебче — Дора. О, аз знам, че Айра е на първо място за теб… но ти приличаш на онова момиче Олга, за което говорех. Ти притежаваш това, за което копнее не един мъж. И аз се възхищавам на твоята лоялност към Айра. На любовта ти към него, скъпа.

— Благодаря ви, Лазарус. Но аз обичам — ако употребявам правилно тази дума — също и вас. И Дора.

— Знам. Но аз и ти нямаме нужда да се безпокоим за думите; да оставим Хамадриад да се занимава с това. Мм… твоят външен вид… ти си висока, почти колкото Ищар. Но стройна. Не слаба, просто стройна. Силна, с добре развити мускули, без да са изпъкнали. Не си толкова широка в бедрата, колкото е тя. Но си достатъчно широка. Женствена. Млада си, но вече си жена, а не девойка. Гърдите ти са по-малки от тези на Ищар — колкото на Хамадриад са. По-скоро си хубава, отколкото красавица, и си страшно сериозна, докато някоя от редките ти усмивки не огрее лицето ти. Косата ти е кестенява и права, носиш я разпусната. Не полагаш други грижи за нея, освен да я решиш и да я поддържаш чиста. Очите ти са кафяви и си подхождат с косата. Не използваш гримове, винаги си облечена елегантно, но простичко — модата не те интересува особено. И се събличаш само пред тези, на които можеш напълно да се довериш — а те не са много.

Това е всичко според мен. Не съм се опитвал да си представям подробностите — просто ти казвам какво ми хрумна. О, да! — ти поддържаш ноктите си къси и чисти — но не им отделяш прекалено внимание. Мръсотията, потта и кръвта не те притесняват, въпреки че са ти неприятни.

— Беше ми много приятно да разбера как изглеждам, Лазарус.

— Така ли? Е, поувлякох се, скъпа — въображението ми живее свой собствен живот.

— Не, такава съм — твърдо заяви Минерва. — Хареса ми.

— Добре. Въпреки че би могла да бъдеш и ослепително красива като Хамадриад, ако пожелаеш.

— Не, аз съм точно такава, каквато ме описахте. Аз съм Марта, Лазарус, а не сестра й Мария.

— Изненадваш ме — отвърна Лазарус. — Да, Марта си. Значи си чела Библията?

— Прочела съм всичко в Голямата библиотека. В известен смисъл аз самата съм библиотека, Лазарус.

— М-да, трябваше сам да се досетя. А как върви процесът на дублирането ти? Приключва ли? Представи си, че Айра нещо го закъса и реши да офейка по-бързо оттук?

— Общо взето всичко е готово, Лазарус. Всичките ми постоянни програми, паметта и логиката ми са дублирани в отсек номер четири на Дора и аз проверявам и изпитвам копираните части — провеждам шесткратно тестване вместо обичайното трикратно. По този начин успях да открия и да поправя няколко отворени вериги — повредите не бяха големи, нищо, с което да не мога да се справя веднага. Виждате ли, Лазарус, аз приех, че задачата е особено важна и построих по-голямата част от второто си аз, без да се осланям на процесите на Тюринг. Понеже прехвърлянето във веригите на Дора щеше да ми отнеме повече време, просто поръчах нови блокове памет и логика и използвах специалисти за монтирането им, след което се прехвърлих в тях. Стана доста по-бързо. После ги тествах.

— Имаше ли някакви проблеми, скъпа?

— Не, Лазарус. О, Дора се безпокоеше да не се замърсят отсеците й. Но специалистите работеха с предпазни облекла и маски и се преобличаха в шлюза, а не вътре в кораба. — Тя сякаш се усмихна. — Наложи се да се направи и временен санитарен възел извън кораба, въпреки протестите на инженера и ръководителя на проекта.

— Това можеше да се предвиди. Дора е трябвало да си поразмърда мозъка.

— Лазарус, както вие отбелязахте, някой ден аз ще бъда — надявам се — пътник на борда на Дора. Така че се опитах да се сприятелим — и вече сме приятелки, аз я обичам, тя е единственият ми другар сред компютрите. Не можех да си развалям отношенията с нея, като създавам безпорядък на кораба. Както казахте, тя е много изрядна домакиня; аз също се опитах да бъда толкова изрядна, за да й покажа, че я уважавам и ценя привилегията да стана нейна пътничка. А инженерът и устатият ръководител на проекта нямаха причини за недоволство; всичко беше упоменато в договора: преобличането в шлюза, да се използва външна тоалетна, да не се шари насам-натам из кораба, да не се пуши или яде вътре — само най-краткият път до отсек четири и нищо друго. Така или иначе те нямаха достъп до други части от кораба — помолих Дора да държи вратите заключени по време на работа. И им заплатих за работата.