Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Освен това е гражданин и има твърде неприятен глас (дори за моя слух), а отгоре на всичко момчето е съвсем непохватно и всички постоянно го поднасят, когато не съм наблизо. Редом с мен пък изглежда съвсем нескопосен. Честно казано, не става за войник, но мен никой не ме пита. Затова мъкне патроните, просто не става за нищо друго.

Тук му викат Динки, което е подигравателен прякор на староанглийски. Това име определено не му харесва (аз го наричам с фамилното му име. Според ритуала, съответстващ на мистицизма на обредите във военните организации в това „тук и сега“, към човека е редно да се обръщаш само по фамилия). Но нека оставим настрана най-елитния взвод от американските въоръжени сили и да се върнем към родното ми семейство — към предците ви. Преди чичо Сам да ме изпрати на това увеселително пътешествие, на мен ми дадоха отпуска. Прекарах тези дни в семейството на Брайън Смит, в неговата къща, защото до края на войната се смятам за осиновен от тях, нали официално се водя сирак.

Тази отпуска се оказа най-щастливото събитие в моя живот, откакто Дора ме остави тук. Аз водих Уди в парка и трябва да кажа, че тукашните примитивни забавления доставят доста повече радост от изтънчените развлечения на Секундус. Повозих го на всичко, което ставаше за целта, и му разреших да играе на всичко. Нещо, което достави удоволствие и на двама ни. Момчето толкова се измори, че спа по време на целия път към дома. Но то се държа добре и сега сме приятели значи, нека расте. Може и да излезе нещо от него. Дълго разговарях с дядо и по-добре опознах останалите членове на семейството, особено майка и татко. С него нещата се получиха изненадващо, защото той се канеше да излиза в отпуска точно в деня, в който аз трябваше да се върна в лагера, и аз не разчитах, че ще се засечем в къщата. Но той бе успял да си издейства известно време в повече и ние се срещнахме, а после се обади в лагера и успя да удължи отпуската ми с два дни. Защо? Забележете, Тамара и Айра:

За да мога да присъствам на венчавката на

мис Нанси Ирен Смит и

мистър Джонатан Спърлинг Уедърал.

Атина, обясни, моля те, на близначките историческото значение на този брачен съюз. Изброй само прочутите и важните личности, които водят потеклото си от тези двамата, скъпа — пълната генеалогична справка е прекалено дълга. Нека те изслушат не само Айра и Тамара, но и цялото ни малко семейство и разбира се, Ищар. Това са техни предци — и не само техни, а поне на още пет от децата ни. Може и да съм пропуснал някого, защото не помня всички генеалогични линии.

Аз бях шафер на Джонатан, татко „даде невястата“, Брайън беше паж, Мери носеше халките, Керъл играеше ролята на приятелка на булката, а Джордж междувременно наглеждаше Уди да не вземе да подпали църквата, а пък мама имаше грижата за Дик и Етел. Атина, обясни им термините и ритуала — аз дори няма да се опитам да го сторя. Но аз не само си почивах през тези два дни. Основно изпълнявах поръченията на мама (средновековните обреди са твърде сложни), но ми се удаде да си пообщувам и с татко и сега го познавам доста по-добре. Може би нямаше да го опозная по-добре, ако живеехме с него под един покрив. Много обичам татко и във всичко съм съгласен с него.

Айра, той ми напомня за теб, също толкова е умен, разбран, спокоен, проявяващ търпимост и дружелюбен.

Забележка: Булката беше бременна (истинска хауардовска сватба, ако се вземе предвид, че тукашните булки трябва да се женят девствени); тя ще роди, ако не се лъжа, Джонатан Брайън Уедърал. Точно така, Джъстин — но кой води произхода си от него? Подсети ме, Атина. За няколкото века съм се срещал с кого ли не, възможно е да съм бил женен за някоя от потомките на Джонатан Брайън. Надявам се да е така, защото Нанси и Джонатан са чудесна млада двойка.

Дадох им за шест дни колата си. Джонатан се канеше незабавно да постъпи в армията, както и направи впоследствие, но не успя да попадне на фронта. Въпреки това в очите на Нанси той си е герой, защото положи всички старания да отиде.

Някакъв тъп сержант, неспособен да си вдигне задника, настоява да оправим с моето отделение землянката, която някой е опропастил. Така че…

Някъде във Франция

Драги мистър Джонсън!

Надявам се мисис Смит да е получила моето благодарствено писмо от Хобокен (и да е успяла да разчете почерка ми, който едва ли става по-добър от друсането по пътищата). Във всеки случай аз отново й благодаря за най-щастливия празник в живота ми. Благодаря и на останалите. Моля да предадете на Уди, че никога повече няма да му играя с кон аванс. От сега нататък ще играем като равни, нека си търси друго момче за бой; четири поражения от пет партии ми дойдоха в повече.