Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Разбира се, че се случва. Ако е изморен или ядосан. Тогава обуздавам желанията си и започвам да масажирам гърба и главата му. Или просто го прегръщам, за да го приспя, а после той пък ме събужда „по най-добрия начин“. Ако не ме желае, не се опитвам да го изям жив.

— Не, ти наистина много приличаш на Тамара. Когато тя ме лекуваше, Морийн, отначало дори не се и опитваше да се люби с мен. Просто спеше в моята стая, хранеше се заедно с мен, разговаряхме, когато имах желание за това. А после едно десет дни просто спа в леглото ми — и нощните кошмари престанаха да ме измъчват. Но една нощ се събудих и Тамара мълчаливо ми се отдаде. Любихме се цяла нощ, а на сутринта разбрах, че съм здрав. Престанала бе да ме боли душата. Ти си същата, Морийн… Ти също знаеш всичко и всичко правиш както трябва. Толкова тъгувах за дома, толкова ме тревожеше войната — но всичко изчезна. Ти пропъди всичките ми тревоги. Кажи ми какво изпита през онази нощ, когато за пръв път ме видя в дома си?

— Влюбих се в теб от пръв поглед… като глупава ученичка. И моментално те пожелах. Вече ти го казах.

— А според теб какво чувствах аз?

— Как какво? Ти беше възбуден.

— Да, така е. Пък аз си мислех, че никой нищо не забелязва.

— Разбира се, не съм видяла какво става с панталона ти или нещо от този род. Няма нужда човек да се вглежда, за да види тези неща. Мъжете толкова лесно се смущават. Просто виждах, че изпитваш същото като мен — а аз бях възбудена като малка разгонена кучка. Като истинска кучка — няма защо да шикалкавя, когато става дума за леглото. И когато ме погледна в гостната, веднага разбрах, че имаме нужда един от друг, страшно се смутих и избягах в кухнята, за да се успокоя.

— Била си избягала, така ли? Ти плуваше изящно и гордо като кораб с платна.

— Само дето вятърът изопваше до скъсване платната. Взех се в ръце, но не можах да се успокоя. Страхувах се, че баща ми ще забележи това и няма да те покани повече на гости — а толкова ми се искаше да те видя отново. Баща ми добре ме познава, казвал ми го е. Веднъж ми рече: трябва да се приемаш такава, каквато си, и да се обичаш, но е необходимо да обуздаваш чувствеността си. Опитвах се — но ми беше много трудно да не се издам през онази нощ.

— Но ти успя.

— Брайън също ме съветва да си слагам юздите. Но през онази нощ ми беше толкова трудно, че аз… Тиъдър, някои момчета, а понякога и мъжете, когато са жестоко разочаровани, го правят… Ами… с ръце.

— Да. Това се нарича мастурбация. Викат му още „да изпуснеш парата“.

— И Брайън го нарича така. А ти знаеш ли, че девойките и жените също могат да правят нещо подобно?

— Знам. Няма нищо страшно в това един самотник да се задоволява по този начин. Но това не замества секса.

— Не го замества… Изобщо не го замества. Но се радвам, че не виждаш нищо особено в това. През онази вечер се качих горе и легнах във ваната. Имах нужда, нищо че се бях къпала преди обяда. И започнах да го правя право във водата. А после легнах в леглото и се вторачих в тавана. Лежах, лежах, станах, залостих вратата, свалих нощницата и го направих още веднъж… и още веднъж! Мислех за теб, Тиъдър, спомнях си твоя глас, твоя мирис, докосването на ръката ти. След не по-малко от час се успокоих и заспах.

( Бих изгубил доста повече време за това, скъпа. Би трябвало и аз да се възползвам от твоя простичък метод. Но се наказвах за идиотското си поведение. Какъв глупак съм бил — та да обичаш никога не е глупаво. Но аз не виждах по какъв начин бихме могли да проявим любовта си. )

— Колко жалко, че не съм бил при теб, скъпа. Само на някаква си миля от теб ме мореше същата болка и мислех за теб.

— Надявах се, че и ти изпитваш същото, Тиъдър. Имах нужда от теб и копнеех и ти да чувстваш същото. И не ми оставаше друго, освен да затворя вратата и да го направя с мисъл за теб. В стаята беше само Етел в люлката си, но тя е твърде малка, за да забележи нещо. Ох! Изгубих те, скъпи!

— Не изгуби мен, а само част от моята плът. Скоро тя ще заеме отново изправено положение, нали ти обеща да ми дадеш втора възможност. Да променим ли позата? Възглавницата под рамото? Наляво или надясно? Не трябваше да лежа толкова дълго върху теб, но аз не исках да мърдам.

— И аз не исках — докато можех да те задържа в себе си. Не си прекалено тежък, а бедрата ми са широки… Под вас жената има възможност да въздъхне. Искаш ли да легнем на една страна? На коя?

— Ти как предпочиташ?

— Както ти е удобно на теб. Ох, Тиъдър, имам чувството, че сме се обичали отдавна и ти си се върнал при мен.