Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Е, добре, давам ви още петнайсет минути.

— Нека времето, докато отсъствам, не се брои, мисис Смит — помоли Лазарус.

— Разглезен сте досущ като децата ми, сержант. Хубаво.

Лазарус остави пакетчето в пътната си чанта, заключи я по стар навик и се върна. Дойде си Нанси с приятеля си и го представи на Лазарус, който с интерес се вгледа в Джонатан Уедърал. Приятен младеж, вярно, леко простее… На Тамара и на Айра ще им бъде интересно. Запомни го както трябва, защото ще ти се наложи да го опишеш и да възпроизведеш думите му.

Мисис Смит покани бъдещия си зет в гостната, докато Нанси беше отпратена някъде. Лазарус продължи да описва приключенията им в парка, междувременно Джонатан учтиво скучаеше.

Мисис Смит донесе пълен поднос и каза:

— Петнадесетте минути изтекоха, драги мои. Джонатан, Нанси те моли да й помогнеш. Я отиди да видиш какво има. Тя е в кухнята.

Брайън-младши помоли за разрешение да паркира колата в хамбара.

— Чичо Тед, никога не съм оставял нощем автомобила ви на улицата. Нито веднъж. Но ще го изкарам навън веднага щом стана.

Лазарус му благодари и целуна за лека нощ Керъл — момичето явно очакваше този жест. Джордж се колебаеше, размишлявайки дали не е вече голям за подобни неща и Лазарус го отърва от двоуменето със силно ръкостискане.

В този момент се прибра мистър Джонсън и нощното гости започна. След пет минути мисис Смит, баща й и Лазарус вече седяха в гостната, пиеха кафе и хапваха сладкиш и Лазарус изведнъж си спомни за онази вечер, когато за пръв път го бяха поканили в къщата. Всичко беше същото като тогава, само мъжете бяха с униформи. Същата маса, покривка и прибори, всеки седеше на същото място като преди, мисис Смит сипваше кафето със същата невъзмутима сериозност, дори се гощаваха със същото. Лазарус се опита да открие разликите, но установи само три: на креслото на мисис Смит сега нямаше слонче, на масичката до вратата бяха оставени наградите, спечелени в парка, а върху пианото лежеше лист с текста на песента, която започваше с думите: „Ало, централа, свържете ме с онази страна, където още не е стъпвал човекът…“

— Днес се забави, татко.

— Новобранците бяха седем, а униформите — ту тесни, ту прекалено широки. Тед, ние получаваме само онова, което не е необходимо на армията. Разбира се, така и трябва да бъде. Във всеки случай сега ротите на нашите автоматчици са въоръжени с нови автомати, имаме и достатъчно винтовки Спрингфийлд за караула, така че с всеки изминал ден все по-малко мязаме на бандити. Не се оплаквам. А какви са тези неща на масата, дъще? Не им е там мястото.

— Куклата Кюпи я спечелих аз. И искам да я сложа на почетно място върху пианото. А мечето Рузвелт е трофей на сержант Тиъдър, може би той ще го вземе във Франция. Ходихме до лунапарка, татко, и предполагам, че това пътуване излезе на сержант Тиъдър двойно по-скъпо от стойността на тези награди. Хубаво прекарахме вечерта и имахме късмет.

Лазарус забеляза, че старецът стана мрачен. Тя е ходила в парка с един ерген? Без съпруга си? И побърза да вземе думата.

— Не мога да го взема във Франция, мисис Смит. Договорих се с Уди, нима не помните? Да сменя моето мече с неговото слонче. Сделката вече е влязла в сила.

— Ако не сте я оформили писмено, той ще ви излъже — отбеляза мистър Джонсън. — Да разбирам ли, че Уди е бил с вас в парка?

— Да, сър. Честно казано, се каня да оставя слончето на Уди, докато отсъствам, но първо все пак искам да направим размяната.

— Той ще ви измами, помнете ми думата. Морийн, нали аз исках да си отдъхнеш от децата, особено от Уди. За какъв дявол тогава си го взела със себе си?

— Не мога да кажа, че го взехме, татко. Той сам дойде с нас.

И тя разказа за всичко на баща си, вярно, премълчавайки някои подробности.

— Това момченце ще стигне далеч, ако не го обесят. Трябваше да го нашляпаш, Морийн, и да го върнеш вкъщи, а после вие с Тед можехте да отидете да се поразходите.

— Нищо татко, ние чудесно се повозихме — Удроу кротуваше на задната седалка. А после всички заедно се веселихме в парка. Ако не беше Удроу, никъде нямаше да отидем.

— Удроу донякъде имаше право — призна си Лазарус. — Нали обещах да го заведа в парка, но не бях изпълнил обещанието си.

— Все едно трябваше да го нашляпаш.

— Късно е, татко, разходката с кола свърши. Там срещнахме тоя-оня от енорията. Лорет и Клайд Симпсън.

— Тази стара вещица? Е, сега ще започне да клюкарства за теб, Морийн.

— Едва ли. Ние с нея чудесно си побъбрихме, докато Уди се возеше на малкото влакче. А ти нима забрави, че сержант Бронсън е син на по-голямата ти сестра?