Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Къде?

— При мен, в моя дом. Мисля, че там ще ти хареса. Човек може по цял ден да се разхожда без дрехи — като на онази френска картичка.

— Че ще ми хареса — ще ми хареса. Само че едва ли подхожда на една старица.

— Ще ти се наложи да помолиш Ищар да подмлади тялото ти. Нали ти казах какво направи за Тамара, когато гърдите й увиснаха до кръста и се превърнаха в празни торби. А сега — в бъдещото „сега“ — Тамара е бременна. Но забрави за онова, което се е случило и което ще се случи тепърва. Мамо Морийн — да ме вземат дяволите, ако отново те нарека баба, известно ми е, че в аналите не е фиксирана датата на смъртта ти, за което се радвам, радвай се и ти. Улови мига! Беше започнала да ми казваш нещо, а аз ти казах: „Наричай ме Тиъдър“ — и се отклонихме от темата. Май говорехме за Тамара?

— Да, точно така… Тиъдър! Когато ти се наложи да се връщаш, можеш ли да вземеш нещо със себе си? Или си длъжен да се върнеш без нищо?

— Защо? Та аз пристигнах тук облечен и си носех пари.

— Искаше ми се да изпратя малък подарък на Тамара. Но не си представям какво харесват жените във вашия чуден век. Би ли ме посъветвал?

— Хм… Тамара с възторг ще приеме от тебе каквото и да било. Тя знае потеклото си и с голяма нежност се отнася към всички членове на семейството ти. Но трябва да избереш нещо дребно, за да мога да го нося със себе си на фронта, защото там вероятно ще ми се наложи да се разделя с нещата, които не се поместват в джоба. Да не е накит. Тамара цени гривната с елмази не повече от една карфица. Впрочем, карфицата може да се окаже по-ценна от накитите, ако е твоя. Дай някоя от дреболиите, които носиш. Знаеш ли какво… нека това да е жартиер! Чудесна идея! Този от крака ти.

— Дали няма да е по-добре да й пратя новия чифт? Ще го сложа само за миг, за да можеш да кажеш, че съм ги носила. А тези са стари, износени, освен това са попили потта ми. Пък и надписът върху тях е съвсем неприличен.

— Не, нека е един от тези, с които си днес. Любима, всички ваши сегашни неприличия са дреболия на Терциус. Ще ми се наложи дори да обяснявам на Тамара предназначението на жартиерите. Що се отнася до потта — надявам се твоят подарък да запази поне частица от сладкия ти аромат, докато е у мен. Тамара ще е във възторг. Ти каза, че този чифт не е нов. Дали случайно го нямаш от шест години, Морийн?

— Нали ти казах, че съм сантиментална. Да, това е същият чифт. Сложих тези стари износени жартиери, след като смених ластика, специално за теб.

— Значи ще подариш втория на мен?

— Обожаеми Тиъдър, аз исках да ти предложа целия чифт, а на Тамара да изпратя нов. Но добре, скъпи, нека единият бъде за теб, а другият — за Тамара. Когато си пристигнем, ще се кача горе и ще ги увия. Само недей да ги разопаковаш, преди да се върнеш в лагера. Аха, над външната врата е запалена лампата, значи е време да се приведа в ред и да си придам вид на непристъпната мисис Брайън Смит. Но какъв вулкан бушува в душата ми! Благодаря ви, щабен сержант Бронсън. Вие подарихте на мен и на сина ми една прекрасна вечер.

— Благодаря ти и аз, сладко котенце със зелени жартиери и без кюлотки. Вземи мечето Теди и куклата Кюпи, а аз ще нося нашия душманин.

Айра Джонсън и Нанси още не се бяха прибрали. Брайън-младши взе братчето си от Лазарус и го понесе нагоре. С него тръгна Керъл, като преди това изтръгна от Тед обещание да не си ляга, докато тя не се върне. Джордж ги заразпитва къде са били и какво са правили, но Лазарус се отърва от него с някаква нищо не значеща фраза и се заключи в банята. Доста беше разрошен… Слава богу, че почтените жени сега не използват червило. Униформата се е поизмачкала, но нищо. След пет минути, в които успя да се вкара в ред и да хвърли последен критичен поглед в огледалото, Лазарус се върна в гостната и представи на Джордж и на Брайън най-подробен отчет за прекараната вечер.

Тъкмо бе започнал разказа си, когато долу слезе Керъл и се присъедини към слушателите. Последна към групата им се присъедини мисис Смит — както винаги с кралско достойнство — и подаде на Лазарус малко пакетче от мъхеста хартия.

— Ето ви подаръка, сержант Тиъдър. Само ще ви помоля да не отваряте пакетчето, преди да пристигнете в лагера.

— Тогава ще е по-добре веднага да го прибера в багажа.

— Както искате, сър. А вие, скъпи мои, е време да си лягате.

— Да, мамо — съгласи се Керъл. — Но чичо Тед ни разправяше как си уцелила с един удар всички бутилки от мляко.

— Той каза, че ти би могла да играеш за Сините, мамо! — допълни Джордж.