Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Айра Джонсън вдигна вежди и се подсмихна.

— Доста щеше да се учуди покойната Саманта. Тед, по-голямата ми сестра падна от коня, когато беше на осемдесет и пет. Тя се поизмъчи малко време, после се обърна към стената и отказа да се храни. Наистина, сетих се, Тед, това е по-добре, отколкото да обвинявам за всичко брат си. Ами да, Саманта живееше в Илинойс, имала е трима съпрузи и единият от тях като нищо може да се е казвал Бронсън. Кой го знае… Ти не възразяваш, нали? Ама че семейство ти се падна.

— Аз не възразявам. И ми е приятно да смятам това семейството за свое.

— И на нас ни е приятно, синко. Морийн, нашата млада лейди прибра ли се вече?

— Малко преди да си дойдеш, татко. Сега и двамата са в кухнята. Нанси каза, че Джонатан е гладен и ще му прави сандвич, но аз си мисля, че трябва да стоим по-далеч от кухнята. Така че, ако искаш нещо, кажи ми, ще ти го донеса. Само ще трябва да стъпвам по-шумно, за да успее Нанси да скочи от скута му. Тиъдър, тя е сгодена, но просто не сме обявили още официално годежа. Смятам, че ще е по-добре да се оженят, преди Джонатан да отиде във войската. А вие какво мислите?

— Едва ли е редно аз да имам мнение по въпроса, мисис Смит. Надявам се те да са щастливи.

— Може би точно така ще стане — каза мистър Джонсън. — Той е чудесен младеж. Исках да го взема при мен, но той реши да изчака до рождения си ден и да се запише направо във войската, макар че му остават още три години да навърши полагаемата възраст. Голяма работа е. Момчето ми харесва. Когато се прибираш в стаята си мини ей оттам, за да заобиколиш кухнята.

След няколко минути младите излязоха от кухнята и без да сядат на масата се поздравиха със стареца. После Нанси излезе навън, за да се сбогува с годеника си, след което се върна в гостната и седна на масата.

Мистър Джонсън потисна прозявката си.

— Време е да се заровя в копата сено. Същото важи за теб, Тед, ако имаш ум. Няма да ти дадат да се наспиш — прекалено е шумно, особено там, където е твоята стая.

— Ще имам грижата малките да не вдигат шум, дядо — побърза да каже Нанси. — Нека чичо Тед се наспи.

Лазарус стана.

— Благодаря, Нанси. Във влака почти не мигнах, така че ще вървя да си лягам. Можеш да не се грижиш да ми пазите тишина. Все едно ще стана рано. По навик.

Мисис Смит също се надигна от мястото си.

— Време е всички да си лягаме.

На прощаване мистър Джонсън стисна ръка на гостенина. Мисис Смит символично го млясна по бузата, както в онази вечер, когато той бе престъпил за първи път прага на този дом, благодари му за приятно прекараната вечер и го посъветва все пак да не става рано. Възрастните поеха нагоре по стълбата. Нанси изостана от тях и също целуна Лазарус за довиждане.

Лазарус отиде в стаята си. Там отключи пътната си чанта, извади пакетчето и отиде в банята, където внимателно се залости.

Това беше малка плоска кутийка, в която бяха сложени жартиерите.

Ах, тези жартиери! Стари, както беше обещано, избелели и… О, да! Това неповторимо ухание на тялото й. Колко дълго ще трае този мирис? Дали ще може вкъщи да го усили, фиксира и изследва? Може би. С помощта на компютър един опитен специалист ще успее да изолира миризмата на сатен и каучук и да засили аромата на нейната кожа. Ала за тази квалифицирана услуга ще се наложи да се отскочи до Секундус — но резултатът ще си струва усилията! А сега неприличните надписи… Единият гласеше: „Отворено през цялата нощ, желаещият да се обади“ . А на другия се четеше фразата: „Добре дошли. Заповядайте и разпалете огъня.“ Миличка, нима това е неприлично? Под жартиерите имаше плик, в който бе поставена обикновена снимка, на гърба й пишеше: „Нямам по-хубава, любими. М.“

Това беше любителска снимка, твърде качествена за това „тук и сега“. На фона на гъст храсталак, осветена от ярко слънце, бе застанала Морийн в изящна поза и се усмихваше право в камерата. Тя беше облечена… като на френската картичка. Лазарус усети прилив на страст. Щедра, доверчива моя, това сигурно не е единственият екземпляр. И Брайън има същата. Тази снимка си пазила в спалнята си. Без корсет гърдите ти изглеждат по-малки и изобщо не са увиснали. Очарователни са. Не се съмнявам, че тъкмо затова толкова радостно се смееш. Благодаря ти, скъпа!

Към снимката беше приложена малка плоска опаковка от същата мъхеста хартия. Лазарус внимателно я отвори: там лежеше кичур червени къдрици, завързан с тясна зелена панделка.

Лазарус я погледна. Морийн, възлюблена моя, това е най-скъпоценният ти дар — но се надявам да си внимавала как отрязваш кичура и Брайън нищо да не забележи.