Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Мисля, че си права, Морийн.

— Не се побира в ума ми казаното от теб, Тиъдър. Сега знам кой си. Значи и страната не е твоя, и войната също — тогава защо се записа доброволец?

Лазарус помълча и си призна.

— Исках да се гордееш с мен.

— О!

— Разбира се, това не е моята страна. Но тя е твоя, Морийн. Много мъже имат други причини, а аз ще воювам за Морийн. Не за да „донеса на света демокрация“ — тази война ще завърши без резултат, макар че съюзниците ще победят. Аз ще воювам за Морийн.

— О! О! Отново се разплаках… нищо не мога да направя.

— Незабавно престани!

— Добре, мой воине. Лазарус? А ти ще се върнеш ли? Трябва да го знаеш.

— Не се притеснявай за мен , скъпа. Хората неведнъж са се опитвали да ме убият по най-различни начини, но аз надживях всички, които са се пробвали. Аз съм като онзи стар котарак, който винаги успява да се покатери на дървото при опасност.

— Ти не ми отговори.

Той въздъхна.

— Морийн, аз знам, че Брайън ще се върне у дома — това е отбелязано в аналите на фондацията. Той ще доживее до дълбока старост, но не питай на колко години ще умре — няма да ти отговоря. Ще си премълча и за това, което е отредила за теб съдбата. По-добре е човек да не наднича в бъдещето. Сега за мен. Не мога да знам своето бъдеще, защото още го няма в аналите. И не може да бъде записано там, докато съм жив. Мога само да кажа, че за мен тази война не е първата; може би е петнайсетата. Във всички предишни ми се е удавало да оцелея и затова този път ще се опитват особено настървено да ме убият. Любима, аз съм твоят воин и ще убивам враговете заради теб, но няма да им позволя да ми видят сметката. Ще гледам да направя всичко възможно да оцелея. И нямам намерение да правя номера, за да заслужа медал. Тия неща не са за стария Лазарус.

— Значи ти не знаеш собственото си бъдеще?

— Не го знам. Но ти обещавам да не надничам от окопите без нужда. И да не скачам в неприятелския окоп, преди да съм хвърлил там граната. И да не сбъркам живия немец с мъртъв — първо ще се уверя, че врагът е мъртъв. И да не икономисвам патроните, ако ми се изпречи добра мишена. Аз съм стар войник, а такъв се става само ако си песимист. Знам всички номера, скъпа. Освен това те успокоих по отношение на Брайън, така че ще е глупаво да се притесняваш и за мен. Недей, моля те!

Тя въздъхна.

— Ще се постарая. Ако завиеш наляво, ще стигнем до булеварда, а после ще минем през „Линууд“, за да поемем към „Бентън“.

— Ще те закарам у вас. Хайде по-добре да поговорим за любовта — за какво ни е изтрябвала войната? За нашата малка Нанси… Фондацията въведе ли вече правилото за бременността по време на първия брак?

— Боже! Ама ти знаеш абсолютно всичко!

— Можеш да не ми отговаряш. Това е работа на Нанси. Ако Джонатан отиде на фронта — а аз не знам дали това ще се случи, — можеш да си сигурна, че яйцата му няма да пострадат. Прегледах в аналите всички записи за потомците на твоите деца, но без да се напъвам да запомням датите им на раждане… Джонатан и Нанси ще имат много деца. А значи той или ще се върне — или изобщо няма да отиде на фронта.

— Звучи утешително. Та колко деца ще имат?

— Много си любопитна, момичето ми! То и на теб ти предстои да раждаш още неведнъж. На този въпрос няма да ти отговоря. И за правилото за бременността изобщо не съм те питал.

— Това е тайна, Лазарус.

— По-добре ме наричай отново Тиъдър. Всеки момент ще пристигнем.

— Слушам, сержант сър Тиъдър Бронсън, развратната ви стара пра-пра-пра-прабаба ще внимава как се държи. Между другото, колко пъти трябва да повторя това „пра“?

— Нима имаш нужда от отговор на този въпрос, любима? Ако не бях пожелал да те освободя от страха за живота на Брайън, щях да си остана Тед Бронсън. Харесва ми да съм „твоят Тиъдър“. Какво хубаво има в ролята на загадъчен гостенин от бъдещето? Че и да виждаш в мен свой далечен потомък. Сега съм до теб, а не в някакво си бъдеще.

— Ти си до мен и ме докосваш. И въпреки това още не си роден… Или не! Значи, в твоето време аз съм отдавна умряла? И ти знаеш кога ще умра, но не искаш да ми кажеш.

— Забрави за това, Морийн. Не биваше да го знаеш. Но ми се наложи да се разкрия заради теб.

— Извинявай Лаз… Тиъдър, повече няма да питам.

— Любима, ние сме заедно, един до друг, а това означава, че и ти си жива, а пък аз със сигурност съм бил роден. Ощипи се и ще се убедиш в правотата ми. Всички „сега“ са еквивалентни — това е основната теорема на пътешествието във времето. Те не изчезват, защото миналото и бъдещето са математически абстракции, но „сега“ е неизменно. А що се отнася до деня, в който си умряла или ще умреш — а това си е едно и също, — аз не знам датата. Знам само, че си имала, имаш и ще имаш много деца, че ще изживееш дълъг живот и така и няма да побелееш. Но фондацията е изгубила следите ти… или тепърва ще ги изгуби. В аналите липсва датата на смъртта ти. Може би просто си заминала за някъде, без да уведомиш за това фондацията. Може би аз ще се върна, когато остарееш, и ще те отведа на Терциус.