Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Ама и на мен ми излизат лунички, ако не се крия от слънцето. Когато бях на възрастта на Мери, баща ми ме наричаше пуешко яйце. Но по цялото тяло! Нима те изобщо не носят дрехи?

— О, не, те обожават да се гласят за купони. Обличат се и когато застудее, но това се случва рядко, защото там, където живеем, е топло като в южните части на Италия. Най-често са без нищо. — Лазарус се усмихна и я погали по бедрото. — Не им се налага да оставят кюлотките си вкъщи, защото просто нямат такива. Същото важи и за свенливостта, която им липсва. И те на драго сърце биха се заели с баща ти, защото харесват мъжете на възраст — доста по-млади са от мен.

— Лазарус… а на колко години си всъщност?

Лазарус направи пауза.

— Не искам да отговарям на този въпрос, Морийн. По-възрастен съм, отколкото изглеждам — експериментът на Айра Хауард бе успешен. По-добре да поговорим за семейството ми. Тоест за твоето семейство. Всички ние, така или иначе, водим произхода си от теб. Две от съпругите ми и един от моите „съ-съпрузи“ са потомци на Нанси и на Уди.

— Съпруги? Съ-съпрузи?

— При нас бракът има много форми, любима. Там, където живея, няма нужда да подаваш молба за развод или да чакаш смъртта на партньора, за да се събереш с онзи, когото обичаш. Имам четири съпруги и трима съ-съпрузи. Да не забравяме и сестрите ми Лаз и Лор. Те могат да се омъжат за член от друго семейство или пък да останат при нас. И не ме гледай така учудено — нали сама каза, че не би те притеснило, ако излезем роднини. Наследствеността не ни притеснява, защото в нашето време знаем доста повече за тези неща и не рискуваме здравето на децата. А ние ги имаме много. Има и котки, кучета и всякакви други животинки. Децата ги опитомяват и се грижат за тях. Семейството ни е голямо, живеем в голяма къща, където се чувстваме всички много уютно.

Не мога да ти разкажа за всички, защото първо трябва да заведем нашия диверсант вкъщи. Но все пак ще ти кажа нещо, тъй като смяташ, че не изглеждаш на осемнайсет, защото си кърмила толкова много деца. Да вземем например Тамара. Тя произхожда от теб чрез Нанси и Джонатан. Искаш ли да чуеш нещо за тази не знам коя си по ред правнучка на Нанси? Сега Тамара май е на около двеста и петдесет години…

— На двеста и петдесет?!

— Да. Един от моите съ-съпрузи, Айра Уедърал, също е твой потомък чрез Нанси и Джонатан, но и чрез Уди. Кръстен е на баща ти, а не на Айра Хауард, и сега е на над четиристотин. Морийн, експериментът на Айра Хауард се оказа успешен : всички ние живеем дълго и сме наследили тази черта от теб и от всичките си предци Хуардовци, при това при нас умеят да подмладяват хората. Тамара е преминала през две подмладявания, последното съвсем наскоро, и изглежда също толкова млада като теб. Подмладяването е истинско: когато тръгвах насам, Тамара беше бременна. Но е без значение как изглежда, защото Тамара е лечителка и аз предполагам, че е наследила тази дарба пак от теб.

— Тиъдър… Лазарус… отново нищо не разбирам. Лечителка? Това нещо свързано с Бога ли е?

— Не. Дори да вярва в Бога, Тамара никога не ми го е казвала. Тя е спокойна и щастлива и всеки в нейната компания става такъв — това важи и за твоята компания, скъпа! А болният оздравява по-бързо, ако Тамара го докосва или му говори, или пък легне при него.

Но когато се запознах с нея, Тамара не беше млада. И дори се питаше дали да не завърши жизнения си път, дали да не умре от старост. А аз бях болен, много болен. Болеше ме душата и Ищар, която по-късно ми стана жена — най-добрият специалист по подмладяване в целия Млечен път, ми доведе Тамара. Тогава Тамара беше друга: малко коремче, увиснали гърди, с торбички под очите, с двойна брадичка — накратко, всички признаци на старостта.

Възстанових се само от присъствието на Тамара. Пък и нейният интерес към живота се завърна. Тя се подложи на подмладяване и вече добави поредния потомък към линията Морийн-Нанси, а сега отново е бременна. Вие с Тамара толкова си приличате, Морийн. Тя е самата любов, приела облика на жена… Както и ти. Но… — Лазарус замълча и се намръщи. — Морийн, аз не знам как да те убедя, че говоря истината. Всички вие ще се уверите в това, когато дойде моментът да празнувате рождения ден на Уди. Навън ще бият камбани, а вестникарчетата ще крещят: „Извънреден брой! Германия капитулира!“ Обаче това ще стане след време, а аз искам да сложа незабавно край на съмненията ти.

— Пък аз вече не се съмнявам, скъпи. Учудващо, невъзможно — но аз ти вярвам.