Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Сега обърнете внимание на нещо друго — на подписа и адреса. До Франция не стигна понижаването ми в чин и трите нашивки станаха две. Можете ли да обясните на мисис Смит и на Керъл (особено на тях двете), че понижаването в чин не хвърля сянка върху един воин и че аз и досега си оставам личен воин на Керъл, ако тя не възразява. Просто се превърнах в истински войник, защото ме отърваха от инструкторската длъжност и сега командвам едно от отделенията в състава на батальона. Бойно отделение. Бих искал да разкажа повече, но ако се подам от прозореца, мога да видя някой от швабите, ако само някой от тях не ме забележи пръв. Сега вече не провеждам занятия на стотина мили от фронтовата линия.

Надявам се, че не се срамувате от мен. Не, аз съм убеден в това. Прекалено стар войник сте, за да се вълнувате от чинове. Най-важното е, че съм „там“, за вас е съществено именно това. Искам да кажа, сър, че тъкмо вие винаги сте ме вдъхновявали.

Няма да обяснявам причината за моето понижение, защото в армията не се придава значение на извиненията. Но искам да знаете, че не ми тежи никакво безчестие. Първият случай стана на транспортния кораб: на прекалено усърдния дежурен не му се хареса играта на покер, изиграна в онази част на плавателния съд, за която отговарях аз. Вторият случай стана по време на обучението на редниците — нали знаете: кукла-мишена, траншеи, чужда земя — и капитанът ми заповяда да ги построя в колона, а аз му отвърнах: „По дяволите, капитане, нима се опитвате да икономисате куршуми за кайзера? Или вие още не сте чували за автоматите?“

(Сигурно не трябваше да споменавам дявола. Впрочем, ако бъда честен, аз употребих друг израз, по-популярен сред войниците.) Накратко, към края на деня вече бях ефрейтор, а в друг батальон ме преместиха в същия ден, в който помолих за това. И така, аз съм тук и се чувствам отлично. Признавам, че колкото по-близо е човек до фронтовата линия, толкова е по-висок бойният му дух. Лека-полека се запознавам с въшките, а калта във Франция е по-дълбока, отколкото в южната част на Мисури, и по-здраво залепва. Сънувам и горещата вана, и чудната гостна на мисис Смит. Но съм бодър и здрав и на всички ви изпращам уверения в своята обич.

— Ей, вие там! Ефрейтор Бронсън. Качете се горе.

Лазарус, без да бърза, излезе от укритието.

— Да, лейтенант?

— Трябва да се среже телта. Искам вие да сте доброволец.

Лазарус не отговори нищо.

— Не ме ли чухте?

— Чух ви, сър.

— Е, и?

— На вас ви трябва доброволец, сър.

— Не, аз казах, че искам вие да се предложите сам.

— Аз бях доброволец на 6 април миналата година, лейтенант. И оттогава съм изчерпал възможностите си.

— Кенефен адвокат, а?

Лазарус отново си замълча.

— Понякога ми се струва, че се каните да живеете вечно.

Лазарус продължи да си прави оглушки. ( Ти си прав, кучи сине. Ама и ти май се каниш да направиш същото, защото нито веднъж не си прескочил през бруствера. Господ да е на помощ на нашия батальон, когато ти се наложи да го направиш. )

— Много добре. Щом като искате да обърна другия лист: заповядвам ви да оглавите този отряд. Намерете още трима доброволци от вашия взвод. Ако никой не се отзове сам, знаете как да постъпите. Заповядайте им да се подготвят, а вие бързо си вдигайте задника до командния пункт, където ще ви покажа картата.

— Да, сър.

— И ето какво, Бронсън, постарайте се всичко да бъде направено добре. Пиленцето ми каза, че именно вие ще тръгнете пръв оттам. Свободен сте.

Лазарус бавно се върна обратно. И така, ние смятаме да атакуваме. Голяма тайна. Никой не знае — само Пършинг и сто хиляди янки плюс два пъти по толкова шваби и имперското върховно командване. Изтрябвала им е тая внезапна атака с тридневна артилерийска подготовка, която няма да даде нищо, а само ще предупреди швабите, ще им позволи да съсредоточат резервите и ще им даде време да заемат позициите! Забрави за това, Лазарус, тук не командваш ти. Гледай да подбереш такива момчета, че хем да свършите работа, хем да се върнете.

Ръсел отпада, преди разсъмване ще ти потрябва стрелец. Ят излиза предишната нощ. На Динковски със същия успех може просто да му се закачи хлопатар на врата, Фийлдинг се обяви за болен, по дяволите. И така, остават Шулц, Тали и Кадлоладър. Двама от тях са печени бойци, само Тали почти няма опит. Лошо, че Фийлдинг е хванал грип — или каквото и да е там. Той ми трябваше. Е, добре, Шулц ще тръгне с Кадлоладър, а аз — с Тали.