Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Кадлоладър, възхитен съм от здравомислието ти и те мразя: колко жалко, че не си тук.

— Е, добре. А сега — млък. Ако видиш нещо, потупай ме по крака и посочи с ръка, но да си плътно до мен. Помни какво ти казах за ракетите. Ако видиш шваба — не дишай. Ако се накиснем — веднага се предавай.

— Да се предавам?

— Ако искаш да станеш дядо. Сам не можеш да се справиш с германски патрул. А ако вдигнеш шум — те просто ще те разпердушинят с картечниците си. Така че стой до мен и не ставай от земята.

Първата германска тел вече беше преодоляна, останала зад тях на една ръка разстояние, когато в небето лумна ракета и редникът паникьосано направи опит да се скрие в ямата от снаряд, покрай която бяха пропълзели току-що. Но, уцелен от куршум, той падна вътре в нея.

Лазарус замря, не обръщайки внимание на стоновете. Над него догаряше светещата звезда. Тази е наша, помисли си той, германската би осветила американските окопи. Ако този нещастен глупчо не млъкне незабавно, въздухът над нас на секундата ще се изпълни с чудесни подаръчета. Сега не може да се разрязва телта. Обаче, по дяволите, той е от моите момчета, ще трябва да се погрижа за него. Дали няма да е по-добре да го довърша — от човещина, да не се мъчи? Но на Морийн това няма да й се хареса. Добре, ще го замъкна обратно, а после ще се върна, за да свърша работата. Пак няма да се спи тази нощ. В следващата война ще се запиша във флота.

Стана тъмно. Лазарус бързо стана. Не успя да направи крачка дори, когато пламна нова ракета и го прониза автоматен откос. Единият куршум се удари в твърдия имплантант в десния хълбок, промени посоката и излезе над лявото бедро. Останалите също свършиха това-онова — впрочем, никакъв проблем за медицината от 4291 година от Рождество Христово, но в тази Тъмна епоха всяка от раните беше смъртоносна.

Лазарус усети мощния удар, който го беше помел, за да го запокитва в ямата. Той не изгуби съзнание веднага. Оставаше му време, за да разбере, че е смъртно ранен. Когато се озова на дъното на ямата, заразглежда звездите с ясното съзнание, че е намерил края си.

Всеки звяр в края на краищата отива там, където го дебне смъртта. Един загива в капана, друг — в боя, някои щастливци се скриват в дупката си и чакат края. Но както и да е, сега е дошъл и неговият край — човекът винаги осъзнава кога е настъпил последният му час. Дойде и моето време.

А Динки дали знае за това? Сигурно — и мълчи, той очаква своя край. Странно, че не усещам болка. Благодаря, заради вас си струваше да живея… Морийн… Лита… Прелестна Дора… Тамара… Минерва… Лаз и Лор… Айра… Морийн…

Той чу във висините крясъка на диви гъски и погледна звездите. Те започнаха бавно да угасват.

— Ти още не разбираш — безстрастно произнесе Мрачният глас. — Няма време, няма пространство, няма нищо от това, което е било, е и ще бъде. Ти си ти, ти играеш на шах със самия себе си и отново се матира сам. Ти си съдия. А моралът са онези правила, които сам си установил за себе си. Бъди верен на себе си, инак ще развалиш играта.

— Това е безумие.

— Тогава промени правилата и започни играта отначало. Ти не можеш да изчерпиш безкрайното й разнообразие.

— А ти няма ли да ми позволиш да погледна в лицето ти? — промърмори Лазарус.

— Надникни в огледалото.

„Канзас Сити Поуст“ от 7 ноември 1918 година

— Айра! Галахад! Взехте ли го?

— Да! Вкарай ни вътре! Ама че работа! Ищар, приготви два литра и повече желе.

— Дайте го тук да видя. Лор, можеш да ни махаш от това място.

— Дора, затваряй и да потегляме.

— Затворих, набирам височина, щитовете са спуснати. Какво са направили с шефа, по дяволите?

— Точно това се опитвам да разбера, Дора. Приготви камерата, може би ще се наложи да го замразим.

— Готово е, Иш. Лаз и Лор, нали ви казвах, че трябва още по-рано да го вземем. Нали ви казвах !

— Млъкни, Дора. А ние му казвахме, че ще му надупчат задника. Но той ни се смееше…

— … и не ни благодари…

— … и не дойде…

— … знаете, какъв инат е.

— Тамара — каза Ищар. — Вдигни главата му и поговори с него. Поддържай живота му. Не искам да го замразявам, докато не направя всичко необходимо. Хамадриад, прищипи тук! Мм… Галахад, един от куршумите е улучил предавателя. Ето защо всичките му вътрешности са се разбъркали.

— Клонинг-транс?

— Може би. Но при неговия начин на регенерация може да е достатъчна и първата помощ. Джъстин, ти беше прав: датите в писмата му удостоверяваха смъртта му, сигналът на предавателя изчезва именно тук и сега. Нови парчета ли си намерил, Галахад? Искам да ги поставя на мястото им. Тамара, вдигни го, нека говори! Не ми се иска да го замразявам. Останалите нека млъкнат и се махат. Помогнете на Минерва да се оправи с децата.