Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Укритието се споделяше от два взвода: неговият се беше разположил в дясната половина, а вторият играеше карти на светлината на свещи. Лазарус събуди Кадлоладър и Шулц и събра взвода си при леглата на Ръсел и Ят, които продължиха да се излежават.

— Лейтенантът иска да срежем телта. Заповяда ми да взема със себе си трима доброволци.

Шулц кимна веднага. Нещо, което се очакваше от него.

— Идвам.

От гледна точка на Лазарус помощникът му напълно можеше да поеме командването на взвода. Шулц бе прехвърлил четирийсетте, беше семеен и се притесняваше от немската си фамилия и произношение (все пак беше второ поколение). Той правеше всичко методично, упорито и без жар. Не ламтеше за слава. Би било добре противниковите германци да не приличат на Шулц — но Лазарус знаеше какви са те, особено ветераните, прехвърлени тук след победата на руския фронт. Лазарус намираше у Шулц един-единствен недостатък — антипатията му към Динковски.

— Един е налице. Само не говорете всички заедно.

— А тия? — високо попита Кадлоладър, сочейки с пръст другия взвод. — Даскала си завъди любимци, така ли? Те вече цяла седмица нищо не правят.

От името на втори взвод се обади ефрейтор О’Брайън:

— Оплачи се на Исус, отиде нагоре по хълма! Кой е на ръка?

Динковски преглътна.

— Вземете ме и мен, ефрейтор.

Тали сви рамене.

— О’кей.

( Дяволите да те вземат, Динки! Защо не изчака? По дяволите тъпото офицерче, което ми нареди да избера доброволци. По-добре да ги бях назначил. )

— Искам някой друг да се обади. Това не е 808.

( Проклетият му лейтенант, пилешки мозък, сополанко! Кадлоладър е прав, сега не е наш ред. Защо не се обърна към взводния и към командира на ротата? Те знаят как да разпределят черната работа. ) Ръсел и Ят се предложиха едновременно. Лазарус изчака, а после каза:

— Кадлоладър! Само ти си замълча.

— На вас ви трябваха трима доброволци, ефрейтор. Или сте решили да поведете със себе си целия взвод?

( На мен ми трябваш ти, гнусен мандрил. Защото си най-добрият войник в отделението. )

— Искам ти да дойдеш. Искаш ли да си доброволец?

— Аз не съм доброволец, ефрейтор, мен ме мобилизираха.

— Много добре.

( Дяволите да ги вземат всички офицери, които се месят там, където не трябва. )

— Ят, ти ходи миналата нощ, връщай се на леглото. Ръсел, ти също трябва да се наспиш, защото скоро може да потрябваш. Шулц, аз вземам Динковски, а ти Тали. Замести ме и действай бързо, а аз трябва още веднъж да се видя с лейтенанта.

Лазарус без особен труд се прехвърли зад собствената си бодлива тел, наложи му се само да разшири разкъсванията, причинени от германските снаряди. Цялата работа я вършеше сам, като заповяда на Динковски само да го следва. Равномерно се обаждаше артилерията: и своите, и германските гаубици. Лазарус не им обръщаше внимание — впрочем нищо друго не му оставаше. Налагаше му се да забравя и за насечената кашлица на картечниците, която долиташе някъде от фланга. От снайперите можеше да не се притеснява — стига да не се показва. Страхуваше се само да не налетят на германски патрул, пък и сигналните ракети бяха прекалено много. Поради тази причина беше наредил на Динковски да лежи притиснат към земята, защото нямаше желание неговият човек да коленичи и да зяпа с отворена уста фойерверките. След като излязоха от обсега на своето ограждение, двамата с Динковски запълзяха напред и когато се натъкнаха на яма от снаряд, побързаха да се разположат в нея.

— Изчакай ме тук — пошушна Лазарус на редника.

— Но аз не искам да бездействам, ефрейтор.

— Не крещи, че ще събудиш децата. Шепни на ухо. Ако не се върна след час, връщай се сам.

— Но аз няма да намеря пътя!

— Ето ти Голямата мечка, ето ти Полярната звезда. Пълзи към югозапад, докато не стигнеш до прохода — имаш ножици за рязане на тел. Запомни едно: щом лумне ракетата — замръзваш! Можеш да се движиш само когато угасне, докато германците са заслепени. И гледай да не подскачаш — приличаш ми на два скелета върху ламаринен покрив. Че ще вземат да те гръмнат своите — в последната минута. Паролата помниш ли я?

— Ъ…

— По дяволите! „Чарли Чаплин“. Гледай още веднъж да я забравиш — и нашите момчета ще ти теглят куршума. Някои от тях умират да натискат спусъка. Я повтори!

— Смятам да режа телта заедно с вас, ефрейтор.

Лазарус въздъхна. Този непохватен клоун е решил да става войник. Ако не го взема със себе си, той ще падне духом. Но ако го направя, ще загинем и двамата.