Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Но нима в сърцето ми няма място за двама?

— Има. Ти обичаш десетимата, които познавам. И още един човек няма да ти дойде в повече. Но аз те обичам, затова няма да поискам от теб нещо, което би изградило стена между теб и съпруга ти. Или да ти причиня болка, когато започнете да рушите тази стена с признанията си. Любима, аз искам любовта ти повече от теб… от сладкото ти тяло.

Тя помълча.

— Трябва да ти разкажа нещо за себе си и за мъжа ми. Нещо много лично.

— Недей.

— Длъжна съм да го сторя. Длъжна съм. Само, моля те, докосвай ме, докато говоря. Нищо не казвай, само ме милвай… докосвай ме така, сякаш съм гола, а пък аз ще се събличам… с думи. Моля те.

Лазарус сложи свободната си длан върху бедрото на Морийн. Тя вдигна фустата си, постави дланта му между бедрата си и ги стисна, след което върна полите на мястото им и заговори с равен, спокоен глас:

— Тиъдър, възлюблени, аз обичам Брайън и той също ме обича и знае всичко за мен. Бих могла да запазя нашата тайна завинаги, за да не го нараня, и знам, че той е способен да направи същото заради мен. Длъжна съм да ти разкажа за нашия разговор. Това се случи, преди той да замине за Платсбърг… Ще ми се наложи да прибягна до „креватни“ думи, защото обикновените нямат нужната сила.

През онази последна нощ ние бяхме в леглото и тъкмо бяхме свършили: аз все още го бях обгърнала така, както къдрицата се вие около машата, а той бе дълбоко в мен. „Вирникрачкова — каза ми той (нарича ме с този прякор, когато сме в леглото), — не продадох колата, за да не те ограничавам. Ако искаш да караш, купи форд — ще ти е по-лесно да се научиш да шофираш.“ Възразих му, че не искам да карам и ще го изчакам да се върне. Той ми каза, че съм права, но все пак трябвало да си купя кола. „Може би ще имаш нужда от колата, докато ме няма. Впрочем, тя е нещо второстепенно. С теб остава баща ти и това е чудесно. Не му позволявай да те командва. Той ще гледа да ти се качи на главата, той просто не може другояче, такава му е природата. Но ти имаш силна воля. Съпротивлявай се — и той ще те зауважава. А сега най-важното, миличка… Най-вероятно не си бременна, обикновено не зачеваш толкова бързо. Ако не си, тогава ще продължим, когато се върна от Платсбърг…“ Което и сторихме, Тиъдър, след което забременях, както ти казах вече.

„И двамата знаем, че ще ме пратят на фронта — продължи Брайън, — иначе нямаше да заминавам за Платсбърг. Разбира се, ще ми се наложи дълго време да прекарам там, голяма армия не се стяга за една нощ. А когато замина, ти ще се чувстваш самотна, пък и двамата знаем какъв огън си. Разбира се, аз не искам отново да сгазваш лука (Разбра ли, Тиъдър? «Отново!»), но ако това се случи, надявам се, че ще го правиш умно, за да не съжаляваш после. Във всичко разчитам на теб, знам, че няма да допуснеш никакви скандали и няма да разстройваш децата.“

Тя замълча, а после продължи:

— Брайън ме познава, Тиъдър. Аз наистина съм огън и никога не съм разбирала жените, които не обичат да се любят. Майка ми имаше девет деца и в деня на сватбата ми тя ми разказа някои неща за това, с какво се налага да се примиряваш, за да имаш деца. — Мисис Смит прихна. — „Да се примиряваш!“ Тиъдър, аз не бях девственица, когато Брайън успя да се домогне до мен. Сама му го казах в деня, в който се срещнахме — а след две минути той се зае да проучва въпроса и получи най-непосредствено потвърждение, че не лъжа. Тиъдър, аз се лиших от девствеността си три години преди тази среща с Брайън — нарочно, защото не бях кокетка — и разказах всичко не на майка си, а на баща си, защото му имах доверие; винаги сме били близки. И той не ми се скара и дори не ми забрани да го правя и занапред. Каза, че прекрасно знае, че аз отново ще се занимавам с това, но се надява, че ще се възползвам от съветите му и така ще си спестя излишните грижи. Което и сторих.

Но първия път отидох при него уплашена до смърт и обляна в сълзи. Болеше ме, Тиъдър, и не бях получила онази радост, на която разчитах. Баща ми въздъхна, заключи вратата, каза ми да легна на операционната маса и ме прегледа, след което ми каза, че всичко е наред — от което веднага се почувствах по-добре, — че толкова здрава млада жена като мен не е преглеждал досега и че аз ще раждам деца без никакви проблеми. Баща ми се оказа прав — раждам лесно децата си и почти не крещя, за разлика от майка си.

След това баща ми от време на време ме преглеждаше. Обикновено лекарите избягват да лекуват роднини, във всеки случай гинекологично. Той ми помогна да реша всички проблеми и да се отърва от притеснителността, която ми пречеше по време на прегледа. Не че много се стеснявах, но той ме убеди, че този тип скромност е адска дивотия, докато майка ми твърдеше точно обратното. Повярвах на него, а не на нея.