Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Щом не можем да го направим, Морийн, поне да си поговорим за това.

— И аз мисля така, Тиъдър. Бих искала да ме боли гърбът от тръните, а душата ми да е пълна с онова щастие, което съм сигурна, че ти би ми дал. Но щом не мога да ти се отдам по обичайния начин, бих искала да ме опознаеш толкова дълбоко, колкото е възможно чрез думите, така, сякаш си ме притежавал. Не те ли шокира моята откровеност?

— Не. Но не прекалявай, за да не се случи всичко на тази пейка!

— Е, не, скъпи, нека не забравяме, че наоколо е пълно с хора, а ние си говорим за капризите на времето. Дали ти е станала оная работа?

— Нима се забелязва?

— Не, но дори да е така, мисли си за снежни бури и айсберги — Брайън казва, че това помага, — защото е време да свалим нашия конник от понито.

Те отидоха до атракцията, където даваха награди, после мисис Смит реши да рискува и те все пак се отправиха в Стаята на смеха.

Уди беше във възторг, а Морийн гледаше да избягва въздушните течения и здраво придържаше полите си.

Накрая Уди толкова капна, че моментално заспа, когато Лазарус го взе на ръце. Те се насочиха към изхода, където ги причакваше последният силен полъх. Мисис Смит вървеше начело. Когато стигнаха до злополучното място, тя се извърна, сякаш за да каже нещо — и полата й политна високо нагоре. Тя не изписка, а просто я притисна към нозете си — като закъсня с част от секундата.

— Е, какво, сър? — попита тя, когато излязоха на улицата.

— Цветът е същият, само дето са къдрави.

— Така е. Сега вече знаеш.

— Заради мен ли го направи?

— Разбира се. Удроу спи и главата му е обърната на другата страна. Освен някой друг да е забелязал, но едва ли. Дори да е така — какво би могъл да направи? Да пише писмо на съпруга ми? Никой тук не ме познава. И аз се възползвах от шанса.

— Ти продължаваш да ме учудваш и да ме възхищаваш, Морийн.

— Благодаря ви, сър.

— Крайниците ти са чудесни.

— Казва се крака, Тиъдър, на едно и също мнение сте с Брайън, но аз не съм познавач на женските крака. Но когато той ми говори за това, той използва думата „крака“. Защото смята думата „крайници“ за канцеларска отживелица.

— Колкото повече научавам за капитана, толкова повече ми харесва. Имаш страхотни крака. И зелени жартиери.

— Да, зелени са. Когато бях малко момиченце, носех зелена панделка. Сега съм твърде стара за това, но когато ми се удава възможност да покажа къдриците си, слагам зелени жартиери. Имам доста чифтове и всичките са ми подарени от Брайън — понякога са с неприлични надписи.

— И какви са надписите?

— Наострил е уши, Тиъдър. Хайде първо да го оставим на задната седалка.

Лазарус възрази, че никой нищо няма да чуе, защото детето непробудно спи. И наистина, когато го оставиха на задната седалка то не отвори очи, а само се сви на кълбо и майка му го зави с якето. Лазарус й помогна да се качи в колата, задейства двигателя и седна зад волана.

— Прибираме ли се?

— Бензинът е много — замислено каза Морийн. — Брайън-младши напълни резервоара днес и Удроу едва ли ще се събуди.

— Знам, че бензинът е много, проверих това, когато закарах капитан Джонсън. При кестена ли отиваме?

— О, скъпи! Моля те, не ме изкушавай. Ами ако Удроу все пак се събуди и се прекатери през преградата, за да слезе от колата? Още е малък и няма да разбере с какво се занимаваме, но това може да го заинтригува. Не, Тиъдър. Още не е толкова късно, но на малките деца все пак им е време за сън. А докато той спи, нека се разходим с колата един час и да си побъбрим. Ако искаш, разбира се.

— Хайде! — Колата потегли. — Морийн, копнея да те заведа отново при онзи кестен, но все пак ще е по-добре, ако това не стане.

— Защо, скъпи? Нали виждаш колко те желая?

— Да, ти ме желаеш. Бог ми е свидетел, че и аз те желая. Но въпреки всичките ти смели изказвания, мисля, че няма да го направиш. Защото после ще ти се прииска да признаеш всичко на мъжа си. И ако го сториш, вие и двамата ще сте нещастни, а аз не искам да разстройвам капитан Смит — той е хубав човек. Дори да си мълчиш, все по някакъв начин ще се издадеш. Разбира се, ти ме обичаш — мъничко, — но него ти го обичаш по-силно, много по-силно. Убеден съм в това. Значи всичко е за по-добро, нали?

Мисис Смит помълча, а после каза:

— Тиъдър, закарай ме при кестена.

— Не.

— Защо не, скъпи? Длъжна съм да ти докажа, че те обичам и че не се страхувам да ти се отдам.

— Разбира се, че си достатъчно смела, за да го сториш, Морийн. Но ти ще се притесняваш да не се събуди Уди. Ти обичаш Брайън. Всички тези мили интимни нещица, за които говореше, само го потвърждават.