Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Кажете му да изхвърча като тапа, Тиъдър. Три пъти се повози — и стига толкова. Видях ви миналата седмица в Червения кръст, Лорета. Ще се срещнем ли там идната седмица?

Лазарус и Уди се върнаха навреме; те видяха прощалния жест на мистър Симпсън и чуха неговия възглас: „Късмет, сержант!“ След което семейство Симпсън се оттегли.

А Лазарус, Морийн и Уди се отправиха към детската площадка, където малкият бе качен на пони, а възрастните седнаха на една пейка, за да си поприказват на четири очи.

— Морийн, ти чудесно се оправи с тях.

— Не беше трудно, скъпи. Знаех си, че все ще се засечем с някого, затова се бях подготвила предварително. Добре, че налетяхме на най-голямата дърта клюкарка в цялата енория — нарочно отидох при нея. Стожерите на църковната общност забогатяват от войната и аз ги презирам. Но сега аз й изтръгнах жилото, така че нека забравим за случилото се. Ти говореше за някакво скришно местенце. Как бях облечена?

— Като на френска картичка!

— Сержант Бронсън! Аз съм почтена жена. Или съм почти такава. Разбира се, не смятате, че бих могла да съм толкова безсрамна?

— Наистина не знам каква можеш да бъдеш, Морийн. Няколко пъти си ме шокирала и си ме възхищавала. Според мен имаш кураж за всичко.

— Може би, Тиъдър. Но и аз си имам граници, които не бих престъпила, колкото и да ми се иска. Искаш ли да разбереш какви са те?

— Ако ти искаш да знам това, кажи ми. Ако не — мълчи.

— Аз искам, обожаеми мой. Просто копнея да се съблека и не го правя поради чисто практически, а не от морални съображения или от срамежливост. Искам да ти отдам тялото си, за да му се насладиш както пожелаеш, а пък аз бих се насладила на твоето — тук няма да има никакви граници. Но! — Тя сви един пръст. — Първо, не бих родила дете от друг, освен от Брайън. Второ, няма да рискувам благополучието на своя съпруг и на децата ни.

— Нима ти не рискуваше тази вечер?

— Кое по-точно, Тиъдър?

Лазарус се замисли. Можеше ли тя да забременее от него? Не. Да се разболее? Тя му имаше доверие… Да, скъпа, ти си права. Не знам защо ми имаш доверие, но си права. И така, какво остава? Ако ни бяха хванали, можеше да избухне скандал. Но шансовете бяха твърде малки — местенцето е много закътано. Полицията? Едва ли тя изобщо се отбива там, пък и едва ли един полицай би се месил в делата на един войник и неговата дама.

— Да, скъпа, ти нищо не рискуваше. Ами ако те бях помолил да се съблечеш чисто гола, ти щеше ли да се съгласиш?

Морийн се разсмя.

— Аз разчитах на това, когато набързо се изкъпах, за да ти е приятно с мен, Тиъдър. Идеята е съблазнителна — Брайън неведнъж ме е разсъбличал навън. Това ме възбужда, а той казва, че така му е по-интересно. Но той е този, който рискува, затова не се притеснявам, когато съм с него. Но да предприема сама такъв риск е непочтено спрямо него. И все пак възнамерявам да направя това, докато зърната ми са толкова твърди — те си останаха такива след докосванията ти. Ужасно съм възбудена — и реших не само да се съблека, но и да не ти позволя да ми помагаш. Скъпи, няма ли да платиш, за да се повози той още веднъж на понито? Но ако е изморен, доведи го тук.

Уди изяви желание да се повози още веднъж. Лазарус плати и се върна. Междувременно до пейката, на която седеше Морийн, бе цъфнал някакъв войник. Лазарус го докосна по ръкава.

— Вие май се бяхте запътили нанякъде, редник?

Войникът се извърна и след като забеляза нашивките, каза:

— О, извинете, сержант, нямах намерение да ви засегна.

— Няма нищо. Желая ви късмет другаде.

— Жалко за момчето — каза Морийн. — Прекалено е млад за мен. Сигурно се е надявал да му провърви, но аз сигурно съм дваж по-възрастна от него. Толкова ми се искаше да му го кажа, но се отказах, за да не го засегна.

— Работата е там, че изглеждаш като осемнайсетгодишна, затова ги привличаш.

— На доста повече съм, скъпи. И ако моята седемнайсетгодишна Нанси се омъжи за приятеля си още преди той да потегли към фронта — а тя иска да го стори и ние с Брайън нямаме намерение да я спираме, — вече след година ще стана баба.

— Страхотно бабче ще си.

— Шегуваш се, нали? А пък аз с удоволствие бих станала баба.

— Не се и съмнявам, скъпа, защото ти умееш във висша степен да се наслаждаваш на живота. ( Като мен, мамо! Сега е безспорно, че съм наследил тази дарба от теб и от татко. )

— Ето че му се наслаждавам, Тиъдър. — Тя се усмихна. — Дори когато изпитвам жестоко разочарование.

— Аз също. Но ние разговаряхме за това как изглеждаш. Не се съмнявай — като осемнайсетгодишно момиче си.