Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Може би. Но на мен не ми е до смях. — Лазарус стисна бедрото й. — И аз страшно съжалявам.

— Щом е така, усмихвай се, Тиъдър! — Тя повдигна полата си и притисна ръката му към оголеното си бедро. — Когато имаш толкова деца като мен не ти остава друго, освен да се смееш с глас или да полудееш. — Тя прикри дланта му с полата си.

Лазарус погали топлата гладка кожа. Тя разтвори крака.

— Наистина е смешно — съгласи се той. — Едно шестгодишно хлапе да лиши от удоволствието двама възрастни.

— Още само на пет е, Тиъдър, ще навърши шест през ноември. — Тя стисна с нозе дланта му и се отпусна. — Толкова добре помня всичко. Той се роди най-едър — тежеше осем фунта. С него винаги грижите са били повече отколкото с всички останали, взети заедно. И винаги ми е бил любимец, този малък негодник. А аз гледах да не го показвам. Не ме е страх, че ще кажеш това на някого — нали винаги си гледал да поддържаш реномето ми.

— Да, така е.

— Знаех това, иначе нямаше да уредя пътуването ни. Реномето си е реноме, а сега ти знаеш каква съм в действителност. Грижа се за добрата си репутация само в името на децата и на мъжа си.

— Ти каза „уредих“.

— А ти съмняваше ли се? Разбрах, че остава малко време и реших да се възползвам от шанса да се усамотим. Искам да се върнеш с щит, а не върху щита, както се казва. А жените имат само един начин да обяснят това. Затова помолих татко да ми помогне да се отърва за малко от моите палавници. — Тя се подсмихна. — И най-голямата лудетина срина хитрите ми планове. Всичко свърши, скъпи — вкъщи няма да рискувам. Ах, винаги ще съжалявам, че нищо не стана. Дано и ти съжаляваш.

— И още как! Значи мистър Джонсън ни пусна и благодарение на теб? И той не подозира нищо?

— Разбира се, подозира. И не одобрява. Но само моето поведение, Тиъдър, а не твоето. Та нали той бди над моята репутация, също като теб. Искаш ли да ти разкажа един страшно смешен случай? Ще се посмееш, за да забравиш за разочарованието.

— Е, хайде поне да се посмеем.

— Ти не се ли позамисли откъде знам онова място? Виждаш ли, аз вече съм ходила там — със същата цел. И целият номер е в това, че разбойникът, който спи на задната седалка, е заченат там, на мястото, на което те заведох.

Лазарус се позамисли за миг.

— Сигурна ли си?

— Напълно, сър. Това се случи на около десет фута от мястото, където спряхме. И този път исках да се разположим точно там. Аз съм сантиментална, Лазарус, и исках да ти се отдам на същото място, където заченах любимото си дете. И тъкмо това дяволче ми попречи! А аз вече изгарях при мисълта, че ще бъда с теб на онова място.

Лазарус пак потъна в размисъл, който не трая дълго, и все пак реши да попита:

— А кой беше той, Морийн?

— Кой ли? О! Аз сама предизвиках този въпрос, затова няма да се възмущавам. Аз съм развратница, Тиъдър, но не чак дотам. Това беше мъжът ми, скъпи. И всичките ми деца са родени от него. Ти познаваш Брайън само като офицер, но на свобода мъжът ми обича да се развлича, затова никога не слагам бельо, когато отиваме двамата някъде.

Това стана на осемнайсети февруари, в неделя — никога няма да забравя тази дата. Тогава държах слугиня — Нанси беше още твърде малка, за да се справи с по-малките. Брайън пътешестваше и аз трябваше да бъда в бойна готовност всеки път, когато той идваше в града. Точно тогава бе купил първия си автомобил.

Онзи неделен ден беше ясен, същинска пролет, и Брайън реши да ме поразходи с колата. Само мен. Той беше установил желязното правило, че когато с колата се возят татко и мама, цялото семейство трябва да си стои вкъщи. Правилото не е никак лошо за такова огромно семейство. И ние се отправихме към онова чаровно местенце, където е толкова хубаво дори през зимата. Земята вече беше изсъхнала. Ние седнахме и се прегърнахме, той сложи ръката си там, където току-що бе твоята, и ми заповяда да се съблека.

— През февруари ?

— Аз не бях против. Температурата беше към петнайсет градуса, нямаше вятър — но аз бих се подчинила на съпруга си и в по-студено време. И така, аз се подчиних — и останах само по обувки и чорапи. Сигурно съм приличала на една от френските картички, които мъжете си купуват в магазинчетата за пури. Не ми беше студено, напротив, цялата бях пламнала, а Брайън по всякакъв начин ме поощряваше. Той извади седалката и постла одеялото. И ме облада. Точно тогава заченах Удроу. Така е, защото Брайън си дойде само за един ден и после дълго време не се видяхме. Ние сме щедри в любовта, на нас ни харесва да я правим. — Тя се усмихна. — Когато се убедих, че съм бременна, Брайън започна да ме подкача: кой ли е майсторът? Продавачът на сладолед? Млекарят? Пощаджията? А може би разсилният? Отговарях му, че не знам кой точно, защото всички са в кюпа, но общо взето пръв е бил дърварят и това се е случило право в гората. Сега насам, скъпи. Ще сляза само за миг.