Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Нима не забеляза колко са увиснали гърдите ми от кърменето на толкова деца?

— Нищо подобно не съм забелязал, милейди.

— Излиза, че сте лишен от сетива, сър, защото проучването им беше доста добросъвестно.

— Не се оплаквам от сетивата си. Гърдите са очарователни.

— Гледам да полагам грижи за тях, Тиъдър. Но през последните осемнайсет години прекалено често са били пълни с мляко. Ето на този — тя кимна към Удроу, който бе яхнал понито — млякото не му стигаше. Наложи се да минем на купешко и беше страшно недоволен. Когато сред две години родих Ричард, Удроу се опита да намаже покрай бебето. Но аз проявих твърдост — а толкова ми се искаше да угодя и на двамата. Но трябва да съм честна по отношение към децата, не бива единият да е ощетен за сметка на другия. — Тя снизходително се усмихна. — Прекалено много обичам Удроу, затова ми се налага да се придържам строго към правилата. Върни се след една година, Тиъдър, когато гърдите ми се налеят и заприличам на дойна крава.

— Но какво ще намеря тук след една година?

— А ти се надяваш пак да отидем при кестена? Едва ли, скъпи. Моят палавник ни лиши от единствения шанс.

— Не, не се надявам на това. Стига ми да успея да опитам продукта, така да се каже, от фабриката.

( Мамо Морийн, както казва Галахад, аз съм най-глезеният мъж в цялата Галактика, що се отнася до гърдите. И сега пред мен се намира обектът, дарил ми този навик. Как ми се иска да ти разкажа за това, скъпа. )

Тя се усмихна, прихна и май се зарадва.

— Това сякаш е по-лесно да се уреди от срещата под кестена. Впрочем може така да се измисли, че да спестя шока на децата си. А ти си същият негодник като моя Удроу. Но на мен това ми харесва. Ще ти споделя тайната, че Брайън неведнъж е опитвал млякото ми. За да провери качеството и маслеността, както казва той.

( А ти имаш добър вкус, татенце! )

— Е, и? Хареса ли му?

Морийн блажено се изкиска.

— Скъпи, а ти си същият палавник като мъжа ми. Имам чувството, че съм се сдобила с двама съпрузи. Той разправяше, че му харесвало, но по-скоро го казваше на шега. И аз го опитах, но нищо не мога да кажа.

— Надявам се, че ще имам възможността да изкажа мнението си на познавач. Нашият каубой май протри гърба на това пони. После къде ще ходим? Дали да не отидем на влакчето на ужасите?

Морийн поклати глава.

— Страшно ми харесва влакчето на ужасите, но няма да се кача на него. Нито веднъж не съм помятала, Тиъдър — и няма да ми се случи, ако внимавам. Можете да се повозите с Удроу.

— Не, аз няма да те оставя сама, защото в тези джунгли е пълно с униформени вълци, готови да изядат една осемнайсетгодишна женичка. А какво ще кажеш за Стаята на смеха?

— Добре. — Тя изведнъж сви устни. — Ама не, забравих: там духа от пода, за да пискат момичетата и за да придържат полите си. Все ми е едно, но съм без кюлотки, скъпи — а ти едва ли искаш всички да видят, че и там съм червенокоса.

— Нима?

Тя кротко се усмихна.

— Не се заяждай, да не би да не знаеш?

— Под кестена беше много тъмно.

— Навсякъде съм червенокоса, Тиъдър. С радост бих ти го доказала, но уви, не стана. Брайън питаше за същото, когато ме ухажваше. По-скоро се закачаше — какво имаше да се пита — нали аз съм луничава като Мери. Наложи се да му позволя да се осведоми — на една тревиста поляна до реката Мараис-дес-Сигнес, — докато Дейзи, почитаемата стара кобила, зобеше и не обръщаше внимание на простенванията ми. Нима не си открил тази закономерност, когато си започнал да се интересуваш от млади дами?

Лазарус невъзмутимо кимна: той не можеше да си признае, защото просто не си спомняше какво е било през 1889 година, нито по-раншните години, за които тя изказваше своите предположения.

Морийн не спря дотук.

— Приготвях храна за пикника и взимах одеяло, уж за да има къде да се яде. И докато се прибирах вкъщи по светло, никой нищо не подозираше. Конят може да закара каруцата на доста по-закътано местенце от онова под кестена. Ето, сега разправят, че жените се били разпуснали и развратили. А пък аз на младини имах повече свобода от дъщерите ми. Независимо че се старая да не ги държа прекалено строго.

— Нямат вид на нещастни. По-скоро обратното.

— За разлика от нашия пастор предпочитам децата ми да са щастливи, а не да са нравствени. Искам да са добре. Не изповядвам морала в общоприетия смисъл и ти чудесно го знаеш. Впрочем не съм толкова безнравствена, колкото изглежда, по-често съм такава само на думи. А ти би ли искал нещата да са различни?