Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Отменям тази поръчка — нека бъде порция мангов сладолед.

— Да, сър. Ще го поръчам веднага. Или може би ще предпочетеш сладолед от праскови незабавно? Изкушаваш ме. Не съм се подлагала на подобно изкушение откакто бях на шестнайсет. Което беше много отдавна.

— Избирам прасковите. Наистина трябва да е било много отдавна.

— Веднага, скъпичък. С лъжичка ли ще го ядеш, или да ти го наплескам по лицето? Нямах предвид този вид изкушение. Подлагала съм се веднъж на подмладяване, както и ти, но поддържам външен вид на по-млада от теб.

— Мъжете имат нужда да изглеждат по-зрели.

— А жените предпочитат да изглеждат по-млади — винаги е така. Но аз зная и истинската ти възраст, Галахад — по-млада съм от теб. Искаш ли да узнаеш как го научих, скъпи? Познах те веднага щом те видях. Помагала съм да те подмладят, скъпи, и много се радвам, че съм го направила.

— Какви ги говориш?

— Да, аз се радвам, скъпи. Каква приятна изненада и толкова неочаквана. Тъй рядко се случва да видиш пациент отново. Галахад, осъзнаваш ли, че не сме използвали нито един от тривиалните начини да превърнем съвместната си почивка в блаженство? Но аз не съжалявам. Чувствам се толкова млада и щастлива, колкото не съм била от доста години.

— Аз също. Само дето не виждам никакъв сладолед от праскови.

— Прасе. Звяр. Животно. По-едра съм от теб; ще те поваля и ще ти се нахвърля. Колко лъжички искаш, скъпи?

— О, просто пълни, докато ръката ти не се умори; трябва да възстановя силите си.

Той я последва в кухнята и сам сипа в купи сладолед за двамата.

— Просто предпазливост — поясни, — тъй като не искам да го получа размазан по лицето.

— Е, сега пък! Наистина ли мислиш, че бих могла да постъпя така с моя Галахад?

— На теб не може да се има доверие, Ищар 28. Натъртванията ми са доказателство за това.

— Глупости! Бях нежна.

— Ти не си знаеш силата. И си по-едра от мен, както отбеляза. Вместо Ищар трябваше да те наричам… как й беше името? Царицата на амазонките в митологията на Старата Земя.

— Иполита, скъпи. Но аз не съм годна за амазонка поради причините, които ти одеве милваше… съвсем по детински.

— Да не би да съжаляваш? Оттатък в хирургията могат да коригират негодността ти за десет минути, без дори да остане белег. Нищо, Ищар ти подхожда още повече. Но в това има нещо несправедливо.

— Какво, скъпи? Нека да вземем сладоледа и да го изядем пред камината.

— Бива. Та ето какво, Ищар. Казваш, че съм бил твой пациент и знаеш каква е възрастта ми и в двата смисъла на това понятие. Логично е да предположа, че знаеш и името ми в регистъра, и Семейството ми, и можеш дори да си припомниш част от моето родословие, тъй като трябва да си го изучила, подготвяйки се за подмладяването ми. Но правилата на „Седемте часа“ ми забраняват дори да се опитам да науча името, с което си регистрирана в аналите. Така че трябва да си мисля за теб като за „онази висока блондинка, старшия техник, която…“

— Все още имам достатъчно сладолед, за да го размажа върху физиономията ти!

— „… която ми разреши да я наричам Ищар по време на най-щастливите седем часа в живота ми.“ Които почти изтекоха и аз не знам дори дали ще ми позволиш да те отведа в „Елисейските полета“ някой ден.

— Галахад, ти си най-вбесяващият любовник, когото съм имала. Разбира се, че можеш да ме заведеш в „Елисейските полета“. И изобщо не е задължително да си тръгнеш след изтичането на седемте часа. А името, с което съм регистрирана в аналите, е Ищар. Обаче, ако още веднъж споменеш моя ранг в извънработно време, ще получиш такива синини, че ще ме запомниш. Гарантирам.

— Побойничка. Треперя от страх. Възнамерявам да си тръгна навреме, за да можеш да поспиш преди следващото ни дежурство. Но какво означава това, че името ти наистина е Ищар? Да не съм изтеглил пет аса, когато се именувахме един-друг?

— И да, и не.

— Това отговор ли е?

— По-рано имах едно от стандартните за Семействата имена, което никога не съм харесвала. Но бях очарована и поласкана от името, което реши да използваш, за да се обръщаш към мен. Така че, докато ти нанкаше, се обадих на архивите и промених името си. Сега съм Ищар.

Той я зяпна.

— Това истина ли е?

— Не се плаши, скъпи. Нямам намерение да те хвана в капана си, нито пък някога ще те насиня. Не съм привързана към семейния живот, ни най-малко. Би се шокирал, ако знаеше колко отдавна в този апартамент не е влизал мъж. Можеш да си отидеш когато си поискаш — ти си обвързан с мен само за седем часа. Но не е необходимо да си тръгваш. Ние пропускаме следващото си дежурство.