Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус изказа риторично и физиологически невъзможно пожелание.

— Добре, нека бъде приют за улични котки или някоя друга безполезна, но приемлива от гледна точка на закона цел. Претърси паметта си за нещо, което ще мине пред съда. Само да е сигурно, че настоятелството няма да докопа нищо. Разбрано?

— Не мога да гарантирам, че ще изпълня условията ви, Старши, но ще се опитам.

— Провери дали няма някои вратички. Разпечатай всичко веднага щом свършиш с проучванията и го дай тука. А сега да опишем състоянието ми. Да започваме! — Лазарус понечи да прочете списъка, но установи, че очите му се замъгляват и не могат да се фокусират. — Проклятие! Тези тъпаци ми вкараха някаква дрога и тя започва да действа. Кръв! Трябва ми капка от моята кръв, за да сложа отпечатък от пръста си върху документа. Кажи на онези тъпанари да ми помогнат и им обясни защо . Предупреди ги, че ще си прехапя езика, ако трябва, но ще направя каквото съм решил, така че по-добре да ми помогнат. Сега разпечатай завещанието ми, гледай да предвидиш всяка възможност и побързай !

— Започвам разпечатването — спокойно отговори компютърът, после премина на галакта. „Тъпанарите“ без никакви пререкания моментално се размърдаха, единият издърпа новия лист от печатащото устройство веднага след спирането на машината, другият измъкна кой знае откъде стерилна игла и надупчи възглавничката на лявото кутре на Лазарус, без да му даде и секунда да разбере какво става.

Лазарус изобщо не изчака да вземат част от кръвта му с пипета. Той изцеди от убодения пръст една капчица, размаза я върху десния си палец и го притисна към завещанието си, което по-ниският техник му бе поднесъл.

После се отпусна назад.

— Готово — прошепна. — Кажете на Айра.

И веднага заспа дълбоко.

Креслото внимателно прехвърли Лазарус на леглото, докато техниците мълчаливо го надзираваха. После по-ниският провери по показателите на уредите дишането, сърдечната дейност, мозъчната активност и другите параметри, а междувременно по-високият напъха документите — старото и новото завещание — в непромокаем пакет, запечати го, пломбира го, сложи отпечатък на палеца си и написа отгоре: „Предназначено само за Старейшината и/или Pro tem председателя“. Държа пакета в себе си докато не пристигна смяната им.

Техникът от следващата смяна изслуша доклада за прегледа и провери набързо параметрите, описващи състоянието на спящия пациент.

— Продължителността на съня е регулирана — отбеляза той.

— Трийсет и четири часа дълбок сън.

Новодошлият подсвирна с уста.

— Нова криза?

— Не толкова опасна, колкото предишната. Псевдоболка с ирационална раздразнителност. Физическите параметри са в нормата за съответната фаза.

— А какво има в пакета?

— Първо се разпиши за него и следвай инструкциите.

— Извинявам се за преразхода на кислород.

— Подписът ти, моля!

Техникът се подписа, сложи отпечатък на палеца си и пое пакета.

— Смяната приета — каза той грубо.

— Благодаря.

По-ниският техник чакаше до вратата. След известна пауза старшият техник каза:

— Нямаше нужда да ме чакаш. Понякога ми е необходимо три пъти повече време, за да сдам дежурството. Ти можеш да си тръгваш веднага щом пристигне младшият техник, твоята смяна.

— Да, старши техник. Но пациентът е много особен и си помислих, че може и да ви потрябвам, за да се справите с господин Във всяка манджа мерудия.

— Знам как да се оправя с него. Пациентът е доста особен, наистина… и говори много добре за теб, че агенцията по труда те препоръча, след като предшественикът ти реши да напусне.

— Благодаря ви.

— Не ми благодари, младши техник — Гласът, въпреки изкривяването от преминаването през шлема и филтъра, звучеше меко, въпреки че думите не бяха такива. — Това не беше комплимент, отбелязах факт. Ако не се беше справил добре с първото си дежурство, второ нямаше да има. Както се изрази, „пациентът е особен“. Ти се справи… като изключим нервността ти, която пациентът успя да усети, въпреки че не можеше да види лицето ти. Но ти я преодоля.

— Ъ… надявам се, че е така. Доста се изнервих.

— Предпочитам да имам нервен помощник пред такъв, който знае всичко и не е нащрек. Трябва да се прибереш у дома и да си починеш. Ела с мен, ще те откарам. Къде се преобличаш? В спомагателния салон? Винаги минавам покрай него.

— О, не се безпокойте за мен! Но мога да дойда с вас и после да върна колата обратно.