Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— За бога! Не коленичи пред мен, никога не го прави! Ако искаш да бъдеш мой внук, дръж се както подобава. Не по този начин.

— Добре, дядо.

Уедърал се изправи, наведе се над стареца и го целуна. Лазарус потупа внука си по бузата.

— Сантиментален си, бебчо. Но си добро момче. Проблемът е, че човечеството никога не е имало голяма нужда от добри деца. А сега изтрий това тържествено изражение от лицето си, прибери се у дома и хубаво се наспи.

— Да, дядо. Ще го направя. Лека нощ.

— Лека нощ. Хайде, дим да те няма!

Уедърал побърза да излезе. Техниците отскочиха настрани при появата му и веднага влязоха обратно в помещението. Уедърал продължи нататък, без да обръща внимание на хората около себе си, но изразът на лицето му беше много по-мек и по-благ от обикновено. Премина покрай редицата коли и се отправи към своята собствена, изкомандва я на глас и тя се отвори, за да го пренесе час по-скоро по артериите на града директно в правителствения дворец.

Лазарус вдигна поглед към влезлите отново компаньони и повика с жест по-високия от двамата. Техникът произнесе загрижено, с филтриран и изкривен от шлема глас:

— Постеля… сър?

— Не, искам… — Лазарус направи пауза, после се обърна към стената и изрече: — Компютър? Можеш ли да говориш? Ако не — печатай!

— Слушам ви, Старши — отвърна мелодичен алтов глас.

— Кажи на този болногледач, че искам да ми дадат нещо болкоуспокояващо — трябва да поработя.

— Да, Старши — безплътният глас се прехвърли на галакта и след като му отговориха на същия език, съобщи: — Дежурният старши техник иска да знае същността и местоположението на болката ви и добави, че не бива да работите тази вечер.

Лазарус запази мълчание, докато преброи десет шимпанзета наум. После тихо каза:

— По дяволите, боли ме навсякъде . И не се нуждая от съвети от деца. Искам спокойно да приключа с уреждането на някои неща, преди да заспя. Човек никога не знае дали ще се събуди отново. Забрави за болкоуспокояващото — не е чак толкова важно. Кажи на тия да се разкарат и да стоят далеч от мен.

Лазарус се опита да игнорира последвалата обмяна на мнения — беше му писнало почти да разбира какво се говори, но все нещо да му убягва. Отвори пакета, който му бе върнал Айра Уедърал, извади завещанието си — дълга, нагъната на хармоника компютърна разпечатка — и я зачете, подсвирквайки си фалшиво някаква мелодия.

— Старши, дежурният главен техник твърди, че нареждането, което се опитахте да анулирате, е регистрирано като действително според правилата на клиниката. Ще ви бъде направена цялостна аналгезия.

— Забрави за това! — Лазарус продължи да чете и тихо си затананика мелодията, която беше свирукал:

По-високият техник се появи досами лакътя му, носейки блестящ диск с прикрепена към него тубичка.

— Това е… против болка.

Лазарус направи рязко движение със свободната си ръка:

— Изчезвай, зает съм!

От другата му страна изникна по-ниският техник. Този път Лазарус повдигна глава и попита:

— Ти пък какво искаш?

При обръщането на главата му високият техник направи бързо движение; Лазарус почувства убождане в ръката си под лакътя. Потърка мястото на инжекцията и каза:

— Защо, мошенико? Изработи ме, а? Добре, разкарай се сега! Raus 25! Изчезни!

Пропъди инцидента от мислите си и отново се залови за работа. Миг по-късно изрече:

— Компютър!

— Чакам нарежданията ви, Старши.

— Въведи това за разпечатване. Аз, Лазарус Лонг, известен също така като Старейшината и регистриран в родословните списъци на Семействата като Удроу Уилсън Смит, роден през 1912 година, обявявам настоящия документ за последна своя воля и завещание… Компютър, върни се към разговора ми с Айра и открий какво съм казал относно моето намерение да му помогна да оглави миграцията… Намери ли го?

— Изпълнено, Старши.

— Оправи езика и въведи казаното от мен току-що като първо изречение. И — нека да видя — добави нещо такова: „В случай, че Айра Уедърал пренебрегне условията на завещанието, нека цялото ми светско състояние след смъртта ми стане притежание на… уф, на престарели бедняци, проститутки, престъпници, прекупвачи на крадени вещи, просяци и други недостойни сиромаси, чиито призвания започват с буквата «п».“ Ясно ли е?

— Записано е, Старши. Разрешете да изкажа мнението си: заради последната поправка има голяма вероятност завещанието да бъде анулирано според настоящите закони на тази планета.