Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Мисля, че да — отговори бавно Айра Уедърал. — Вие ще бъдете едновременно Шехерезада и цар Шахриар, а аз… не, така не е правилно; аз съм този, който ще организира тези хиляда нощи, тоест дни, и ако пропусна някой — но не разчитайте на това! — вие ще сте свободен да…

— Да не отиваме твърде далеч в аналогиите — посъветва го Лазарус. — Просто разобличавам твоя блъф. Ако моите брътвежи наистина са толкова важни за теб, колкото твърдиш, значи ще идваш и ще слушаш. Можеш да пропуснеш веднъж или дори два пъти и ако момичето е достатъчно хубаво и знае как да погъделичка тщеславието ми — което имам в изобилие, — всичко ще е наред. Но ако започнеш да пропускаш срещите ни твърде често, аз ще разбера, че си се отегчил и сделката ни е приключена. Обзалагам се, че търпението ти ще се изчерпа доста преди да изминат хиляда и един дни, докато аз наистина умея да бъда търпелив, ако трябва години и с години — това е основната причина, поради която все още съм жив. Пък ти си още младок и се обзалагам, че ще изтрая по-дълго от теб.

— Приемам облога. Нали нямате нищо против — ако наистина ми се наложи да отсъствам някой ден — момичето да е една от дъщерите ми? Тя е много красива.

— Хм. Ти трябва да си като оня робовладелец от Александрия, дето продал собствената си майка. За какво ми е дъщеря ти? Нямам намерение да се женя за нея, нито пък да я вкарвам в леглото си. Просто желая да бъда развличан и ласкан. А кой ти каза, че е красива? Ако наистина е твоя дъщеря, вероятно прилича на теб.

— Откажете се, Лазарус, няма да ме ядосате толкова лесно. Допускам, че бащите са предубедени, но съм виждал какво впечатление прави тя на останалите. Съвсем е млада, още не е навършила осемдесет и е сключвала само един брачен договор досега. Вие изрично поискахте хубаво момиче, което говори майчиния ви език. Рядко срещано съчетание. Обаче тази моя дъщеря е наследила таланта ми към езиците и е много развълнувана от присъствието ви тук — тя иска да ви види. Мога да отложа всичките й спешни задачи, така че да има достатъчно време да научи перфектно езика ви.

Лазарус се ухили и сви рамене.

— Постъпи както искаш. Кажи й да не си прави труда да слага пояс на целомъдрието — нямам необходимата енергия за такива работи. Но все пак аз ще спечеля облога. Вероятно без дори да я зърна; няма да мине много време и ще решиш, че съм непоносим стар бърборко. Какъвто наистина съм и какъвто съм бил почти толкова дълго, колкото и Скитника евреин — най-големия досадник, когото съм срещал някога… Споменах ли, че съм го срещал?

— Не. И не ви вярвам. Той е просто мит.

— Много ти разбира главата, синко! Срещал съм се с него — напълно реална личност е. Бил се е срещу римляните през седемдесета година след Христа, при обсадата на Йерусалим. Участвал е във всички кръстоносни походи, като дори сам е организирал един от тях. Червенокос, разбира се — естествените дълголетници до един са белязани с отличителния знак на Гилгамеш. Когато го срещнах, използваше името Санди Макдугъл, което по-добре пасваше на времето, мястото и тогавашния му занаят — измами, понякога преминаващи в шантаж. 23Последното, в което се беше забъркал… Виж, Айра, ако не вярваш на думите ми, защо ще полагаш толкова усилия, да ги записваш?

— Лазарус, ако мислите, че можете да ме отегчите до смърт… поправка — до вашата смърт, — защо си правите труда да измисляте истории, с които да ме развличате? Независимо от основанията ви ще слушам толкова внимателно и толкова дълго, колкото и крал Шахриар. Въпреки че може би компютърът ми записва всичко, каквото решите да кажете — без редакция, гарантирано, — той е свързан с много чувствителен детектор на лъжата, напълно способен да отдели всяка измислица. Не че ме е грижа дали, когато говорите , се придържате към историческата достоверност; несъмнено вие несъзнателно включвате вашите оценки — тези „скъпоценни мъдрости“ — във всичко, което казвате, без значение какво точно е то.

— „Скъпоценни мъдрости“! Младежо, използвай този израз още веднъж и ще останеш наказан след часовете, да бършеш черната дъска. А този твой компютър… по-добре го уведоми, че най-чудатите ми истории е най-вероятно да са верни — тъй като голата истина е такава. Нито един разказвач на истории не е и няма да е способен да измисли нещо толкова фантастично, колкото е случващото се в тази безумна Вселена.

— Машината знае това. Но ще й го напомня пак. Разказвахте ми за Санди Макдугъл, Скитника евреин…