Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Не, всичките са негови. Поне така мисля. По дяволите, Айра, след толкова много време е трудно да разпознаеш истинските спомени сред спомените за спомени за спомени за истински спомени. Така става, когато си мислиш за миналото: редактираш го и го пренареждаш, правиш го по-приемливо…

— Ето още един пример!

— О, млъкни вече! Синко, аз не искам да си спомням миналото; мислите за миналото са сигурен признак за старост. Бебетата и малките деца живеят в настоящето, за тях има само „сега“. Зрелите хора имат склонност да живеят в бъдещето. Само старците обитават миналото… и това беше знакът, който ме накара да осъзная, че съм живял достатъчно дълго — откритието, че прекарвам все повече и повече време в мисли за миналото, много повече, отколкото за настоящето, а за бъдещето съвсем бях престанал да се сещам.

Старецът въздъхна.

— Така разбрах, че съм остарял. Начинът да живееш дълго време — хиляда години или повече — е нещо средно между начините, по които живеят децата и зрелите хора. Отдели на бъдещето достатъчно размисли, за да си готов за настъпването му — но не се безпокой за него. И изживявай всеки нов ден така, сякаш ще умреш на следващото утро. Посрещай всеки изгрев, сякаш е ново сътворение, и живей заради това, наслаждавай се. И никога не мисли за миналото. За нищо не съжалявай.

Лазарус изглеждаше тъжен, после неочаквано се усмихна и повтори:

— Не съжалявай. Още вино, Айра?

— Половин чаша, благодаря. Лазарус, ако решите да умрете скоро — това е ваше право, разбира се! — какво ще ви навреди, ако си спомните за миналото сега? И защо не подарите тези спомени на потомците си? Това би било много по-ценно наследство, отколкото — ако ни оставите богатството си.

Лазарус повдигна вежди.

— Започваш да ме отегчаваш, синко.

— Моля за извинение, сър. Ще разрешите ли да се оттегля?

— О, млъкни и сядай. Довърши си вечерята. Напомняш ми за… Е, добре, в Нова Бразилия имаше един човек, който спазваше местния обичай за серийно двуженство, но винаги гледаше едната му съпруга да бъде абсолютно обикновена, а другата — зашеметяваща красавица, така че… Айра, тая джунджурия, дето си я пуснал да ни слуша, може ли да бъде настроена да изважда отделни изречения и да ги подрежда като самостоятелен меморандум?

— Разбира се, сър.

— Това е добре. Няма смисъл да ти разказвам как онзи собственик на ранчо… Силва?… да, мисля, че Силва беше името му, Дон Педро Силва… няма смисъл да ти разказвам как се справи със ситуацията, когато веднъж се оказа между две красиви съпруги, само ще отбележа, че когато компютърът допусне грешка, той се бори срещу поправянето й с още по-глупава упоритост дори от човек в подобна ситуация. Ако се замисля продължително и усилено, сигурно ще мога да ти изровя онези „скъпоценни мъдрости“, които мислиш, че притежавам. Макар че са по-скоро дрънкулки. И тогава не би ни се наложило да претоварваме машината със скучни истории, подобни на тази за Дон Педро. Ключова дума?

— Мъдрост?

— Отиди да си измиеш устата със сапун.

— Няма. А дали няма да ви хареса „Здрав разум“, Старши?

— Синко, тази фраза сама си противоречи. „Разумът“ никога не е „здрав“. Направи ключовата дума „Дневник“, нищо друго не ми идва на ум, просто дневник, където да нахвърлям нещата, които преценя за достатъчно важни, че да бъдат записани.

— Прекрасно! Да внеса ли поправките в програмата веднага?

— Можеш ли да го направиш оттук? Не искам да прекъсвам вечерята ти.

— Това е много гъвкава машина, Лазарус — част е от онази, с чиято помощ управлявам планетата, доколкото изобщо може да се каже, че управлявам.

— В такъв случай, предполагам, нищо не ти коства да инсталираш спомагателно печатащо устройство, което се задейства с ключова дума. Възможно е да пожелая да преработя своите скъпоценни мъдрости — импровизираните забележки звучат по-добре, когато не са импровизирани, иначе защо са им на политиците литературните роби?

— „Литературни роби“? Владея класическия английски далеч не перфектно. Не мога да си преведа този израз.

— Само не ми казвай, че си пишеш речите сам, Айра.

— Но, Лазарус, аз не произнасям речи. Никога. Само давам нареждания и — много рядко — пиша отчети до настоятелството.

— Поздравления. Можеш да се обзаложиш, че на Блаженство има литературни роби. Или скоро ще се появят.

— Лазарус, веднага ще инсталирам такова устройство. Латиница и правопис от двайсети век, нали? Езика, на който си говорим с вас, ли ще използвате?