Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус се намръщи и прехапа устни.

— Синко, едно от малкото неща, които съм разбрал, е, че хората почти никога не се учат от опита на другите. Те се учат — когато изобщо го правят, а това не се случва често — по свой собствен, труден начин.

— Дори само това твърдение прави записа стойностен.

— Х-м. Никой не би научил нищо от него — това казва то. Айра, възрастта не носи мъдрост. Тя просто превръща обикновената глупост в арогантна самонадеяност. Единственото й преимущество, което мога да отбележа, е, че тя обхваща промените . Младият човек вижда света застинал, като картина. А на стария човек носа му е натрит от промени и още промени, и още повече промени; толкова много пъти, че той знае — светът е движеща се, вечно изменяща се картина. Той може и да не я харесва — и най-често е така, поне при мен , — но той знае, че светът се променя, и това познание е първата крачка към справянето със същия този свят.

— Мога ли да публикувам току-що казаното от вас?

— А? Та това не е мъдрост, а клише. Очевидна истина. Всеки глупак ще се съгласи, дори и да не се ръководи от тези принципи.

— Вашето име ще придаде на мисълта голяма тежест, Старши.

— Прави каквото искаш, това е просто здрав разум. Но ако смяташ, че съм седял коляно до коляно с бога, помисли си пак. Дори не съм започнал да проумявам как функционира Вселената, още по-малко знам какво е предназначението й. За да формулира основните въпроси относно този свят, човек трябва да застане извън него и да го погледне. Но отвътре няма да стане. Не за две хиляди години, ами и за двайсет хиляди. Може би чак когато умре, човек се освобождава от локалната си перспектива и може да види нещата в тяхната цялост.

— В такъв случай вие вярвате в задгробния живот?

— Не бързай! Не „вярвам“ в нищо. Знам това-онова — дребни нещица, не Деветте Милиарда Имена на Бога — от собствения си опит. Но вяра в мен няма. Тя прегражда пътя на познанието.

— Ето какво ни трябва, Лазарус: вашите познания. Макар и да казвате, че не са нищо повече от „дребни нещица“. Ще ми разрешите ли да предположа, че всеки, успял да оцелее до вашата възраст, трябва неизбежно да е научил много, защото иначе не би живял толкова дълго? Повечето хора умират от насилствена смърт. Самият факт, че ние живеем много повече от нашите предци, прави това неизбежно. Пътна злополука, убийство, диви животни, спорт, пилотска грешка, настъпване на замърсен остър предмет — в края на краищата нещо ни застига. Животът ви не е бил сигурен, кротък — а тъкмо обратното! — и все пак сте успявали да надхитряте всички опасности цели двайсет и три века. Как? Това не може да е просто късмет.

— Защо пък не? И най-невероятните неща се случват, Айра — има ли по-голямо чудо от раждането на едно бебе? Но е истина, че винаги съм гледал къде стъпвам… и никога не съм се сражавал, ако можех да го избегна… а ако ми се е налагало да встъпя в бой, винаги съм се биел мръсно. В такива случаи съм се стремял мъртвият да е другият , а не аз. Гледал съм да се справям. Това не е късмет. Или във всеки случай — не само късмет — Лазарус примигна замислено. — Никога не съм плюл срещу вятъра. Веднъж искаше да ме линчува разярена тълпа. Изобщо не тръгнах да ги разубеждавам, просто веднага си плюх на петите и се спрях на много мили разстояние от тях. Никога не се върнах там.

— Това го няма никъде в мемоарите ви.

— Много неща ги няма там. Ето я и кльопачката.

Отворилият се във вратата процеп се разшири, масата с вечеря за двама се плъзна вътре, спря между креслата и се разгъна, за да започне сервирането. Техниците безшумно се приближиха, за да помогнат, но от тях нямаше никаква нужда.

— Приятно ухае — каза Уедърал. — Спазвате ли някакви ритуали при ядене?

— А? Молитви или подобни неща? Не.

— Нямах предвид това. Аз например, когато се храня с някой от подчинените си, не позволявам на масата да се говори за работа. Но ако нямате нищо против, бих искал да продължим нашия разговор.

— Разбира се, защо не? Стига да се придържаме към теми, които не пречат на храносмилането. Чувал ли си някога какво казал свещеникът на старата мома? — Лазарус Хвърли поглед към застаналия наблизо техник. — Може би не сега. Мисля, че този, по-ниският, е жена и вероятно знае малко английски. Та какво искаше да кажеш?

— Исках да кажа, че мемоарите ви са непълни. Дори да сте решен отново да преминете през процеса на умирането, защо не се съгласите да запознаете мен и другите ви потомци с останалата част от спомените си? Просто да си поговорим, да ни разкажете какво сте видели и правили. Внимателният анализ на думите ви може да ни научи на достатъчно много неща. Например какво точно се случи на онази среща на Семействата през 2012 година? Протоколите не казват много.