Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Спомняте ли си и други негови изказвания?

— Ха! След всичките тези години? Не, разбира се. Всъщност… Веднъж ме отведе на юг извън града, за да ме учи да стрелям. Бях може би на десет, а той на… ох, не знам. Винаги ми изглеждаше с деветдесет години по-стар от Бога. 19Той закачи мишената, улучи точно в десетката, за да ми покаже, че и такива работи се случват, после ми връчи пушката — малка, еднопатронна, двайсет и две калиброва, дето става само за стрелба по мишени и тенекиени консерви, и рече: „Добре, заредена е, прави точно същото като мен, прицели се спокойно, отпусни се и натисни.“ Така и направих, ала всичко, което чух, беше щрак — но не и гърмеж.

Казах му това и понечих да отворя цевта. Той ме плесна през ръката, взе ми пушката с другата си ръка и после здравата ме халоса. „Какво ти казах за засечките, Уди? Изгаряш от желание да се мотаеш наоколо едноок през остатъка от живота си? Или просто опитваш да се самоубиеш? Ако последното е вярно, мога да ти покажа няколко по-подходящи начина.“

После ми рече: „Сега гледай внимателно“ — и отвори цевта. Беше празна. „Но, Дядка, ти ми каза, че пушката е заредена!“ — обадих се аз. По дяволите, Айра, аз го видях да зарежда — или поне така мислех.

„Така направих, Уди — съгласи се той. — И те излъгах. Направих лъжливо движение и скрих в дланта си патрона. Кажи сега, какво съм ти говорил за заредените оръжия? Хубавичко си помисли и гледай да не сбъркаш — инак ще ми се наложи да те цапна отново, за да ти се размърда мозъкът и да заработи по-добре.“

Имам бърза мисъл и не сбърках; Дядката имаше тежка ръка. „Не вярвай на никого, който ти обяснява дали оръжието е заредено“ — отговорих.

„Правилно — съгласи се той. — Помни това правило цял живот — и се придържай към него! — иначе няма да живееш дълго.“ 20

Запомних правилото за цял живот, Айра, както и приложението му в аналогични ситуации, след като подобните огнестрелни оръжия вече бяха излезли от употреба, и то наистина ми спаси живота на няколко пъти.

После той ме накара аз да заредя пушката, след което каза: „Уди, залагам половин долар… Имаш ли половин долар?“ Имах доста повече, но се бях басирал с него и преди, така че си признах само за четвърт долар. „Добре — каза той, — нека бъдат два бита 21. Никога не позволявам човек да се басира с мен на кредит. Залагам два бита, че няма да уцелиш мишената, да не говорим пък за десетката.“

После прибра в джоба си моите два бита и ми показа какво не съм направил както трябва. До момента, в който се готвеше да приключваме, аз вече имах представа как да накарам оръжието да ми се подчинява и настоях да се обзаложим отново. Той се засмя и ми каза да се радвам, че урокът е бил толкова евтин. Подай ми солта, моля те!

Уедърал му я подаде.

— Ако успея да ви придумам да разкажете спомените за дядо ви или за нещо друго, Лазарус, със сигурност ще извлечем от записа безброй неща, които сте научили — важни неща, независимо дали ще предпочетете да ги наречете мъдрост, или не. През последните десет минути изложихте половин дузина основни истини или житейски правила — наречете ги както искате, и то явно непреднамерено.

— Кои например?

— Например, че повечето хора се учат само от опита…

— Поправка. Повечето хора не се учат дори от опита, Айра. Никога не подценявай силата на човешката глупост.

— Ето още един пример. Освен това направихте два-три коментара за изящното изкуство да се лъже — три, по-точно — а също така споменахте, че лъжата никога не трябва да е твърде сложна. Казахте още, че вярата прегражда пътя на познанието, и нещо по повод познаването на ситуацията, че то е важна първа крачка към справянето с нея.

— Не съм казвал това… всъщност може и да съм го казал.

— Обобщих едни ваши думи. Казахте и това, че никога не плюете срещу вятъра… което бих обобщил до следното: не си позволявай да се самозалъгваш. Или: „Приеми фактите, каквито са и действай в съответствие с тях.“ Все пак предпочитам вашата формулировка — тя е по-пикантна. А също и: „Винаги цепи картите.“ Не съм играл карти много години, но разбирам думите ви по следния начин: Никога не пренебрегвай всички достъпни начини да увеличиш шансовете си в ситуация, която се командва от случайни събития.

— Хм. Дядката би казал още: „Не води безсмислени разговори, синко.“

— Ще го вмъкнем сред неговите думи: „Винаги цепи картите… и се усмихвай, когато губиш.“ Ако това в действителност не е ваша фраза, която приписвате на него.