Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Какво? Айра, когато някое насекомо ме ухапе, то умира. Както и да е, щом те трябва да носят тези екипи, защо ти си дошъл с дрехите, с които си ходиш на улицата?

— Не съвсем, Лазарус. За своята цел се нуждаех от директен разговор, лице в лице. Така че последните два часа преди да вляза тук, бях подложен на прецизен преглед на физическото ми състояние, последван от стерилизация — от главата до петите — на кожата, косата, ушите, ноктите, зъбите, носа, гърлото; дори ме накараха да вдишам някакъв газ, чието име не знам, но никак не ми хареса. Междувременно дрехите ми бяха стерилизирани още по-усърдно. Пакетът, който ви донесох — също. Този кабинет беше стерилен и продължава да е такъв.

— Подобни предпазни мерки са глупави, Айра. Или пък моят имунитет е бил умишлено отслабен?

— Не. Или поне така смятам. Няма причина за това, тъй като всичките присадени органи, естествено, ще бъдат приготвени от собствения ви клонинг.

— Значи мерките са излишни. Ако не съм прихванал нищо в оня бълхарник, от къде на къде ще се заразя от нещо тук? А аз не се заразявам никога. Работил съм като лекар по време на епидемия. Не ме гледай учудено — медицината е просто една от над петдесетте професии, които съм упражнявал. Някаква непозната чума на Ормузд, като двайсет и осем процента измряха, а всеки се разболя. С изключение на твоя покорен слуга, който дори нямаше хрема. Така че кажи на онези — не, ти ще говориш направо с директорката на клиниката, защото пренебрегването на йерархията руши морала, въпреки че не знам защо трябва да се безпокоя за морала на тази организация, като се има предвид, че гостувам тук не по собствено желание. Та кажи на директорката, че ако трябва да имам бавачки, искам да са облечени като бавачки. Или още по-добре — като хора. Айра, ако желаеш сътрудничество с мен от какъвто и да било вид, трябва да започнеш да сътрудничиш с мен. Иначе възнамерявам да им разглобя екипировката с голи ръце.

— Ще поговоря с директорката, Лазарус.

— Добре, а сега да вечеряме. Но първо да пийнем — а ако директорката има нещо против, кажи й откровено, че отново ще трябва да ме храни насила и не се знае в чие гърло ще влезе сондата, защото не съм в настроение да ме разиграват. Има ли на тази планета някакво истинско уиски? Предишния път, когато бях тук, нямаше.

— Не и такова, каквото бих пил. Но местното бренди, мисля, че е добро.

— Добре. Бренди със сода за мен щом това е най-доброто, което можем да направим. Бренди „Манхатън“, ако някой знае какво е това.

— Аз знам и харесвам древните напитки — научих някои неща за тях, когато изучавах живота ви.

— Хубаво. Тогава, ако обичаш, поръчай вечеря и напитки за нас, а аз ще слушам — да видим колко думи ще успея да схвана. Мисля, че паметта ми постепенно започва да се възстановява.

Уедърал заговори на единия от техниците, но Лазарус го прекъсна:

— Сладкият вермут трябва да бъде една трета от чашата, не една втора.

— Така значи? Вие разбрахте това?

— Общо взето. Индоевропейски корени, с опростени синтаксис и граматика — започвам да си го припомням. По дяволите, когато човек е трябвало да учи толкова много езици като мен, не е трудно да се обърка. Но всичко се възстановява в паметта ми.

Обслужиха ги толкова бързо, сякаш екипът предварително е бил готов да достави всичко, което Старейшината и pro tem председателят поискат.

Уедърал повдигна чашата:

— За дълъг живот!

— Да не дава Господ! — изръмжа Лазарус, сръбна и направи гримаса. — Пфу! Котешка пот. Но има алкохол вътре. — Отпи отново: — По-добре е, когато ти сковава езика. И така, Айра, достатъчно дълго го усуква. Каква беше истинската причина, поради която ме лиши от абсолютно заслужения покой?

— Лазарус, ние се нуждаем от вашата мъдрост.

Лазарус го зяпна ужасен:

— Какво каза?!

— Казах — повтори Айра Уедърал, — че ние се нуждаем от вашата мъдрост, сър. Наистина.

— А аз си помислих, че отново съм попаднал в един от онези предсмъртни кошмари. Синко, ти май си объркал вратата. Опитай от другата страна на коридора.

Уедърал поклати глава:

— Не, сър. Е, не държа толкова на думата „мъдрост“, щом ви дразни. Но ние трябва да научим всичко, което знаете. Вие сте над два пъти по-стар от следващия по възраст член на Семействата. Споменахте нещо за повече от петдесет практикувани професии. Ходили сте навсякъде, видели сте много повече от когото и да било. Безспорно сте научили повече от всеки от нас, останалите. Сега ние не се справяме кой знае колко по-добре, отколкото преди две хиляди години, времето на вашата младост. Би трябвало да знаете защо продължаваме да повтаряме грешките на своите предшественици. Ще е огромна загуба за нас, ако побързате да умрете, без да отделите време да ни разкажете онова, което сте научили.