Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус се ухили.

— Точно така, момчето ми! Чудех се дали ще имаш нахалството да се опиташ да го усучеш с някакви високи морални принципи като проклетите проповедници. Не се доверявам на хора, които говорят за етика, докато пребъркват джобовете ми. Но с ония, които действат в свой собствен интерес и си го признават, обикновено съм способен да измисля някакъв начин за взаимодействие.

— Лазарус, ако ни позволите да довършим подмладяването ви, ще ви се доживее отново. Мисля, че го знаете — не ви се случва за пръв път.

— Докога, сър? Щом съм имал на разположение повече от две хиляди години да опитам всичко? И съм видял толкова планети, че те избледняват в паметта ми? И съм имал толкова жени, че не помня имената им? „Да кацна сетен път се моля само, на родната планета, дала ми живот…“ 14Не мога да направя дори и това ; прекрасната зелена планета, на която съм роден, се е състарила повече дори от мен самия; завръщането там не би било щастливо, а би ми донесло само сълзи. Не, синко, въпреки всички подмладявания настъпва време, когато единственото разумно нещо, което може да направи човек, е да изключи осветлението и да заспи… А ти, дявол да те вземе, ми отне тази възможност!

— Съжалявам… Не, не съжалявам. Но моля за прошка.

— Е добре… може и да я получиш. Ама не сега. Та я кажи за какво съм ви изтрябвал толкова? Спомена за някакъв друг проблем освен смутителите, дето ги изселвате.

— Да, въпреки че той не ми дава достатъчен повод да се намеся в правото ви да умрете по свой собствен начин, защото мога да го разреша по един или друг начин. Мисля, че Секундус става твърде пренаселен и цивилизован…

— Убеден съм, че е така, Айра.

— Ето защо смятам, че Семействата трябва да се преместят отново.

— Съгласен съм, въпреки че не съм заинтересован. Известно е, че когато на една планета започнат да се изграждат милионни градове, населението се доближава до критичната си маса. След един или два века живеенето там става невъзможно. Имаш ли вече конкретна планета предвид? И мислиш ли, че можеш да накараш членовете на настоятелството да дойдат с теб? А Семействата ще последват ли настоятелството?

— „Да“ — на първия въпрос, „може би“ — на втория, и вероятно „не“ — на третия. Имам предвид една планета, кандидат за „Терциус“. Не е по-лоша от Секундус, а може би дори е по-хубава. Смятам, че мнозина от членовете на настоятелството ще се съгласят с моите разсъждения, но не съм сигурен във всеобщата поддръжка, от която се нуждае подобно преместване — Секундус е прекалено удобна, за да забележат повечето хора неминуемата опасност. Що се отнася до Семействата — не, не мисля, че ще успеем да убедим повечето от тях да се размърдат и да се преместят… но дори и неколкостотин хиляди ще са достатъчни. Отрядът на Гедеон 15… следите ли мисълта ми?

— Дори я изпреварвам. Миграцията винаги е свързана със селекция и подобрение. Елементарно е. Ако го направят. Ако. Айра, аз изгубих адски много време, за да обясня тази идея на Семействата, когато се премествахме тук през двайсет и трети век. И изобщо не бих успял, ако Земята не бе станала неприятно място. Пожелавам ти късмет — ще имаш нужда от него.

— Не очаквам да успея, Лазарус. Искам да опитам . Но ако не сполуча, ще си подам оставката и ще се преселя някак. На Терциус, ако ми се удаде да организирам достатъчно голяма група, за да създадем жизнеспособна колония, или в противен случай — на някоя колонизирана, но слабо населена планета.

— Наистина ли си го решил, Айра? Или, когато му дойде времето, ще започнеш да се самозалъгваш, че наистина е твое задължение да не се отказваш? Ако човек е властолюбив — а ти си, иначе не би заемал този пост, — трудно ще склони да абдикира.

— Решил съм го, Лазарус. Да, обичам да ръководя, знам. Надявам се да предвождам Семействата при техния трети Изход. Но не разчитам на това. Така или иначе имам доста добри шансове да събера жизнеспособна колония — млади хора, на по сто или най-много двеста години, без съдействието на фондацията. Обаче, ако не успея и в това начинание — той сви рамене, — емиграцията ще остане единственото нещо, което си струва да опитам, понеже Секундус не ми предлага нищо повече. Може би се чувствам като вас навремето, сър. Не възнамерявам цял живот да бъда pro tem председател. Заемам тази длъжност вече от век. Достатъчно е. При положение че не успея да се справя.

Лазарус мълчеше замислен. Уедърал чакаше.

— Айра, монтирай онзи бутон за самоубийство за мен. Само че утре. Не днес.