Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Да, сър.

— Не искаш ли да узнаеш защо? — Лазарус взе големия пакет със завещанието си. — Ако ме убедиш, че възнамеряваш да се преселиш — в ада или под водата, без да те интересува мнението на настоятелството, аз искам да пренапиша този текст. Вложенията ми и парите ми в наличност, тук и на други места — ако някой не ги е откраднал, докато съм бил обърнат с гръб — събрани накуп, могат да променят нещата в положителна посока. Вероятно са достатъчно, за да е успешна миграцията, в случай че настоятелството не я подпомогне със средства на фондацията. А то няма да го направи.

Уедърал не каза нищо. Лазарус го погледна свирепо:

— Майка ти не те ли е учила да казваш „Благодаря“?

— За какво, Лазарус? Че ми давате нещо, което няма да ви трябва след смъртта ви? Ако го направите, то ще е, за да погъделичкате своята суета, а не защото искате да ми помогнете.

Лазарус се ухили:

— Така е, по дяволите! Бих могъл да поставя условие да наречете планетата „Лазарус“. Но по никакъв начин не бих настоявал. Както и да е, разбрахме се взаимно. И си мисля… Харесваш ли хубавите играчки?

— А? Да. Колкото и да ми се иска да ги презирам, не мога да не си призная.

— Продължаваме да се разбираме. Мисля да завещая „Дора“ — това е моята яхта — лично на теб, а не на председателя на Семействата… ако ти оглавиш миграцията.

— Ах… изкушавате ме да ви благодаря.

— Недей. Просто бъди добър с нея. Хубав кораб е, само с добро са се отнасяли с нея. От нея ще стане добър флагман. С минимално преоборудване — осведоми се по въпроса от компютъра й — тя ще приеме двайсет или трийсет души. С нея ще можеш да кацаш на планетите, да разузнаваш и после отново да се издигаш — нещо, на което обикновените ти транспортни средства най-вероятно не са способни.

— Лазарус… не искам да наследявам нито яхтата, нито парите ви. Разрешете да завършат подмладяването ви и елате с нас, човече! Ще ви отстъпя лидерското място. Или ако желаете, няма да имате никакви задължения. Но елате с нас!

Лазарус се усмихна тъжно и поклати глава:

— Участвал съм в шест рисковани колонизации на девствени планети, без да броим Секундус. Всичките — на планети, открити от мен. Отказах се от тези неща преди векове. Всичко омръзва с течение на времето. Мислиш ли, че Соломон е обслужил всичките си хиляди жени? Ако е така, как ли се е представил пред последната? Горкото момиче! Измисли за мен нещо ново за вършене и може би никога няма да докосна онзи бутон за самоубийство и все пак ще дам всичко от себе си, за да помогна на колонията ви. Това ще е справедлива сделка… тъй като половинчатото подмладяване е съвсем незадоволително — нито се чувствам добре, нито мога да умра. Така че съм изправен пред две възможности: или бутона за самоубийство, или довършване на лечението… магаре, умиращо от глад между две купи сено. Обаче ми предложи нещо наистина ново , Айра, а не нещо, което съм правил пак и пак. И аз, също като онази стара блудница, съм се изкачвал по същите стъпала прекалено много пъти и краката ме болят.

— Ще обмисля проблема, Лазарус. Ще го изследвам дълбоко и систематично.

— Залагам седем към две, че няма да намериш нещо , което не съм правил досега.

— Наистина ще се опитам. А вие нали ще оставите на мира бутона, докато аз мисля?

— Не обещавам. Във всеки случай първо ще преправя завещанието. Можеш ли да се довериш на най-висшия си юридически експерт? Вероятно ще ми трябва малко помощ… защото това завещание — той потупа пакета, — според което Семействата наследяват всичко, ще влезе в сила на Секундус, независимо от недостатъците си. Но ако оставя състоянието си на частно лице, имам предвид теб, някои от потомците ми, напълно прекарани, ще нададат вой — „незаконно въздействие“, и ще се опитат да го оспорят. Айра, те ще поддържат запора над завещанието в съда, докато капка по капка цялото състояние не отиде за таксите по делото. Нека да избегнем това, а?

— Можем. Направил съм промени в правилата. На тази планета човек може преди смъртта си официално да завери завещанието си и ако са допуснати грешки, съдът е длъжен да помогне на клиента текстът на документа да се редактира така, че най-добре да отговаря на целите му. След като човек постъпи по този начин, нито един съд не би се занимавал с протести, а завещанието автоматично влиза в сила след смъртта на клиента. Разбира се, ако впоследствие той промени текста, новото завещание трябва да премине през същата процедура, което не е никак евтино. Затова пък чрез официалната нова заверка човек избягва взаимоотношенията с адвокати, които нямат нищо общо със завещанието впоследствие.