Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лазарус се ококори от удоволствие:

— Не разгневи ли някои адвокати?

— Дотолкова ги разгневих — отвърна сухо Айра, — че във всеки курс до Блаженство има и доброволни емигранти, а адвокатите така разгневиха мен , че някои от тях станаха емигранти, без да са доброволци. — Pro tem председателят се усмихна кисело. — Веднъж даже казах на своя върховен съдия: „Уорън, наложи ми се да отменя твърде много от вашите решения. Вие сте търсили под вола теле, погрешно сте тълкували законите и сте игнорирали справедливостта от момента на заемането на тази длъжност. Вървете си у дома. Вие сте под домашен арест до старта на «Последен шанс». През деня ще имате възможност да уредите личните си дела, придружен от стража.“

Лазарус тихо се засмя:

— Трябваше да го обесиш. Можеш да предположиш с какво се е заел, нали? Сигурно си е отворил магазин на Блаженство и е влязъл в политиката. Ако все още не са го линчували.

— Това си е негов и техен проблем, не мой. Аз никога не допускам човек да бъде екзекутиран само защото е глупак, но ако ми е твърде неприятен, го гоня. Излишно е да се потите над новото си завещание, ако ви е необходимо такова. Просто го издиктувайте с поправките и поясненията, които сметнете за необходими. После ще пуснем текста през семантичен анализатор, за да го приведе в безупречен от юридическа гледна точка вид. След като ви задоволи, можете да го изпратите на Върховния съд, а ако желаете, негов представител може да дойде при вас и да легализира завещанието. После то може да бъде отменено само с указ на новия pro tem председател. Което смятам за твърде малко вероятно; настоятелството не би допуснало на поста човек, способен на подобно нещо. Надявам се това да ви отнеме доста време, Лазарус, за да получа честен шанс да издиря за вас нещо ново, нещо, което да ви възвърне интереса към живота.

— Добре. Но не протакай. Не можеш да ме залъжеш с приказките на Шехерезада. Кажи да ми изпратят записващо устройство — да речем, утре сутринта.

Уедърал като че ли понечи да каже нещо, но си замълча. Лазарус го погледна пронизващо:

— Записва ли се този разговор?

— Да, Лазарус. Озвучено холоизображение на всичко, което се случва в стаята. Но — моля за извинение, сър! — стига само до моето бюро и няма да влезе в архива, докато не го проверя и одобря. Така че нищо лошо не се е случило досега.

Лазарус сви рамене:

— Забрави за това. Айра, още преди векове осъзнах, че няма тайни в общество, достатъчно многолюдно, за да са му необходими удостоверения за самоличност. Законите, защитаващи личната свобода, просто правят труднозабележими бръмбарите — микрофони, обективи и прочее. Не съм се замислял за това досега, защото съм приел за дадено, че правото ми на лична свобода ще бъде нарушавано всеки път, когато посещавам подобни места. От което изобщо не ми пука, освен ако не съм се заел с нещо, което местните закони не позволяват. Тогава променям тактиката с някоя по-гъвкава.

— Този запис може да бъде изтрит, Лазарус. Единствената му цел е да ме убеди, че за Старейшината са положени подобаващите грижи — а аз няма да прехвърля отговорността на друг.

— Казах — забрави. Но съм изненадан от твоята naïveté 16 — човек, заемащ такъв пост, да си мисли, че записът ще „пее“ само на неговото бюро. Готов съм да се обзаложа на каквато поискаш сума, че той ще отиде на още едно, две или три други места.

— Ако е така, Лазарус, и ако аз успея да го установя, Блаженство ще се сдобие с няколко нови колонисти, след като първо прекарат няколко неприятни часа на Колизеума.

— Това няма значение, Айра. Ако някой глупак иска да следи как един много стар човек пъшка на гърнето или взема душ — нека заповяда. Лично ти спомагаш за това, щом като смяташ, че записът е тайна, предназначена само за теб. Службите за безопасност винаги шпионират босовете си и няма начин за противодействие — става дума за синдром, който върви заедно с работата. Вечерял ли си? Ще се радвам на компанията ти, стига да имаш време.

— За мен би било наистина голяма чест да вечерям със Старейшината.

— О, остави това, момче — няма добродетели в старостта, само дето отнема много време. Бих желал да останеш, защото ми е приятна човешката компания. Тези двамата там не стават за компания; дори не съм сигурен, че са хора. Може би са роботи. Защо носят такива водолазни костюми и блестящи шлемове? Предпочитам да виждам човешки лица.

— Лазарус, тази екипировка напълно ги изолира. За да защити вас, не тях. От инфекция.