Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Стига да не коства твърде много усилия на горката невинна машина. Ако е така, мога да използвам и фонетичния запис.

— Казах ви, сър — машината е страшно гъвкава, тя ме научи да говоря този език, а преди това — и да чета на него.

— Добре, така да бъде. Но й кажи да не ми поправя граматичните грешки. Достатъчно мъчно е с хората редактори — не бих изтърпял подобен келешлък от машина.

— Да, сър. Ако ме извините за момент… — Pro tem председателят се обърна към по-високия техник и леко повиши гласа си, преминавайки на новоримския диалект на галакта.

Спомагателното печатащо устройство бе монтирано още преди масата да им сервира кафето.

Скоро след като го включиха, то забръмча.

— Какво прави? — попита Лазарус. — Проверява дали е изправно?

— Не, сър, печата. Опитах се да експериментирам. Машината има значителна свобода на действие в рамките на ограниченията, които налагат нейните програми, и се учи от собствения си опит. Така че аз й казах наред с изпълнението на програмата да прегледа и записа на всичките ви думи до момента и да се опита да подбере изреченията, звучащи като афоризми. Не съм сигурен дали е по силите й да го направи, тъй като всяко заложено в нея определение за „афоризъм“ със сигурност е съвсем абстрактно. Но се надявам, че ще се справи. Строго й забраних да редактира.

— Добре. „Когато една мечка танцува валс, най-поразителното е не изяществото, с което танцува, а самият факт, че танцува.“ Това не е моя мисъл, а на някой друг умник. Цитат. Да видим какво се е получило.

Уедърал даде знак с ръка — по-ниският техник бързо се приближи до машината, измъкна по копие за всеки от двамата и им ги донесе.

Лазарус прегледа своето.

— Мм… да. Второто не е вярно — това е просто остроумна забележка. Третото ще трябва малко да се преработи. Хей! След това е сложила въпросителен знак. Ама че нагла купчина железария! Проверил съм истинността на твърдението векове преди тя да се превърне в нещо повече от безмозъчна руда. Добре поне, че не се е опитала да ме поправя. Не си спомням да съм казвал това, но във всеки случай е вярно, насмалко не ме убиха, когато го научавах.

Лазарус повдигна очи от разпечатката.

— Е, добре, синко. Ако искаш да записваш тези неща — нямам нищо против. Щом ще имам възможност да ги прегледам и редактирам… понеже не искам моите думи да бъдат използвани като Евангелие, ако първо не отделя безсмислиците. А това го мога не по-зле от всеки друг.

— Разбира се, сър. Нищо няма да влезе в архивите без ваше съгласие. Стига да не решите да използвате оня бутон… В такъв случай ще се наложи аз да редактирам всички необработени от вас забележки. Това ще е най-доброто, което мога да направя.

— Опитваш се да ми поставяш капани, а? Хм… Айра, представи си, че ти предложа да сключим сделката на Шехерезада наопаки.

— Не разбирам…

— Нима в края на краищата Шехерезада е забравена? И сър Ричард Бъртън 22се е трудил напразно?

— О, не, сър! Чел съм „Хиляда и една нощ“ в превода на Бъртън. Историите са оцелели през столетията и са преработвани отново и отново, за да бъдат разбираеми за новите поколения, без да губят обаянието си. Просто не мога да разбера какво точно предлагате.

— Разбирам. Ти каза, че да говориш с мен е най-важното от нещата, които имаш да вършиш.

— Вярно е.

— Интересно. Ако наистина е така, тогава идвай всеки ден да ми правиш компания и да си бъбрим. Защото нямам намерение да си правя труда да дърдоря с твоята машина, без значение колко интелигентна е.

— Лазарус, за мен ще е не само чест, но и огромно удоволствие, ако ми дадете възможност да ви правя компания, толкова дълго, колкото позволите.

— Ще видим. Когато човек отправя необмислени обещания, той често има вътрешни уговорки. Имам предвид всеки ден, синко, и то целия ден. И да се разберем — никакви заместници, само ти . Идваш два часа след закуска, приказваме си и стоиш, докато не ти кажа, че си свободен. Но всеки пропуснат ден… Добре де, ако някога имаш толкова неотложна работа, че няма как да дойдеш, обади ми се, за да се извиниш и прати някое хубаво момиче да ме посети. Момиче, което говори класически английски, но е достатъчно разумно вместо да говори, да слуша — понеже на старите глупаци често им се иска да си поприказват с хубавички момичета, които само пърхат с мигли и гледат смаяно. Ако тя ми хареса, може да й позволя да остане. Иначе може така да се вкисна, че да я отпратя и да използвам бутона, който ти обеща да бъде монтиран наново. Естествено, не бих се самоубил в присъствието на гости — невъзпитано е. Разбираш, нали?