Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Не се нуждая от стимуланти; използвам самохипноза. Когато се наложи. Рядко. Той ще проспи следващото ни дежурство. Мм…

— Колега, искам отговора ти сега . Така че да уведомя агенцията по труда, ако е необходимо.

— О… Ще остана! Ще остана толкова дълго, колкото и вие.

— Чудесно. Знаех си, че ще останеш — Старшият техник отново докосна пулта за управление. — Към спомагателния салон?

— Момент само. Иска ми се да се опознаем по-добре.

— Колега, щом оставаш, ще ме опознаеш прекалено добре. Имам остър език.

— Имам предвид иначе, не в професионално отношение.

— Добре!

— Нали не се засегнахте? Възхищавам ви се и без да сме се зървали. Но сега искам да ви видя. Не се опитвам да ви се подмазвам.

— Вярвам ти. Повярвай ми и ти, че изучих психологическия ти профил, преди да приема избора на агенцията. Не, не се засегнах, напротив даже. Може би ще вечеряме заедно някой път?

— Разбира се. Дори имах предвид нещо повече. Какво ще кажете за „Седем часа екстаз“?

Последва многозначителна пауза. Старшият техник попита:

— Колега, какъв е вашият пол?

— Има ли значение?

— Предполагам, че не. Приемам. Сега ли?

— Ако нямате нищо против?

— Нямам. Имах намерение просто да се прибера в жилището си, да почета малко и да легна да спя. Дали да не отидем там?

— Смятах да ви заведа в „Елисейските полета“.

— Няма нужда. Екстазът трябва да е в сърцето. Благодаря все пак.

— Мога да си го позволя. Уф, не завися от заплатата си. Не е проблем да си позволя най-доброто, което „Елисейските полета“ могат да предложат.

— Може би друг път, скъпи колега. Но жилището ми в сградата на клиниката е съвсем удобно и е поне с час път по-близо, така че без да губим време, ще можем да махнем защитните костюми и да облечем нормални дрехи. Хайде да отиваме у нас, че нямам търпение. Боже, отдавна не ми се е случвало така да се забавлявам, прекалено отдавна!

Четири минути по-късно старшият техник въведе госта си в жилището — просторно, точно както бе обещано, приятно, пълно със свеж въздух, изобщо — апартамент-мечта. Огънят от имитацията на камина в ъгъла лумтеше радостно и мяташе танцуващи светлинки из всекидневната.

— Стаята за гости е зад тази врата, а след нея е банята. Вляво е сметопроводът, гардеробът за защитни костюми и шлемове е отдясно. Някаква нужда от помощ?

— Не, благодаря. Доста бързо схващам.

— Добре, извикай, ако ти трябва нещо. Ще се видим тук, пред камината, след десет минути, става ли?

— Става.

Младшият техник се появи след малко повече от десет минути, най-после без защитно облекло; изглеждаше дори още по-нисък на бос крак и без шлем. Старшият техник повдигна поглед от килимчето пред камината:

— О, ето те и теб! Ти си мъж ! Изненадана съм. Но съм доволна.

— А ти си жена. И аз съм много доволен. Но не мога да повярвам, че си изненадана. Та ти си гледала досието ми.

— Не, скъпи — отвърна тя. — Не съм виждала личното ти досие, а само резюмето, което агенцията предоставя на вероятните работодатели. Полагат се най-внимателни грижи вътре в него да се избягват името, полът и друга неуместна информация — компютърна програма следи правилата да се спазват. Не знаех какъв е полът ти и предположението ми беше погрешно.

— Пък аз не се и опитвах да отгатна. Но съм зарадван, разбира се. Не знам защо, обаче винаги съм изпитвал особена симпатия към високите жени. Изправи се — нека да те огледам.

Тя мързеливо се изтегна.

— Какъв неразумен критерий. Всички жени са еднакво високи, когато са в хоризонтално положение. Ела и легни тук — много е удобно.

— Жено, когато кажа „Стани!“, очаквам да се действа.

Тя се изкикоти:

— Ти си отживелица. Но хубава… — Тя протегна дългата си ръка, улови го за глезена, дръпна го и той изгуби равновесие. Падна долу. — Така е по-добре. Сега сме еднакво високи.

— Какво ще кажеш за среднощна закуска, Сънчо? — попита тя.

— Позадрямал съм? — с въпрос отвърна той. — Имаше си причина. Да, бих похапнал. Какво ще ми предложиш?

— Каквото искаш, само го назови. Ако го нямам, ще поръчам. Усещам, че се държа много меко към теб, скъпи.

— Добре, какво ще кажеш за десет високи шестнайсетгодишни червенокоси девственици? Момичета имам предвид.

— Да, скъпи. Няма нещо, което да не мога да направя за своя Галахад 27. Обаче, ако държиш да имат свидетелство, че са девственици, ще отнеме повече време. Но каква е тази мания, драги? В психологическия ти профил няма и намек за подобни екзотични странности.