Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Така ли? Защо… Ищар?

— Направих още едно обаждане и прехвърлих дежурството на резервен екип. Трябваше да го направя още по-рано, но бях толкова погълната от теб, скъпи. Старейшината няма да се нуждае от нас утре, защото спи дълбоко и не знае, че ще пропусне един ден. Но аз искам да бъда при него, когато се събуди, така че пренаредих също и списъка с дежурствата за следващия ден — възможно е да ни се наложи да се задържим на работа до по-късно в зависимост от формата, в която ще е пациентът. Тоест на мен може да ми се наложи. Не настоявам и ти да изкараш двойно или тройно дежурство.

— Щом ти можеш, значи мога и аз. Ищар? Този твой професионален ранг, който ти ми забрани да споменавам… В действителност той е даже още по-висок, нали?

— Дори и да е така — а аз не съм го потвърдила, — забранявам ти даже да мислиш за това. Ако искаш да продължиш да работиш с този пациент.

— Бре! Ти наистина имаш остър език. Нима съм заслужил подобно отношение?

— Скъпи Галахад, извинявай. Когато си дежурен, искам да мислиш само за пациента ни, а не за мен. След работа аз съм Ищар и не желая да бъда нищо друго. Това е най-важният случай, който някога ще ни попадне. Може да се проточи дълго време и да е доста уморително. Така че нека да не се изнервяме взаимно. Опитвах се да ти кажа, че ти — ние двамата — разполагаме с трийсет часа до следващото ни дежурство. И ще се радвам да останеш тук толкова време, колкото пожелаеш. А ако решиш да си отидеш, ще се усмихна и няма да се сърдя.

— Не искам да си тръгвам, казах ти вече. Стига да не ти попреча да спиш…

— Няма да ми попречиш.

— Ще ми трябва един час, за да си намеря нов комплект работно облекло и да премина процеса на обеззаразяване. Иска ми се да бях взел всичко със себе си, но не очаквах подобен развой…

— Нека бъдат час и половина, получих по телефона разпореждане по този повод. Старейшината не ни харесва в изолационните екипи, защото иска да вижда околните. Така че ще трябва да отделим време за обеззаразяване и ще караме дежурствата си, облечени с обикновени дрехи.

— Х-м… Ищар, а това разумно ли е? Можем да кихнем срещу него.

— Да не мислиш, че аз определям тези неща? Скъпи, разпореждането идва директно от двореца. Освен това на жените изрично е наредено да изглеждат колкото може по-добре и да са във възможно най-привлекателни тоалети… Така че ще ми се наложи да помисля какво да взема със себе си, че да издържи стерилизацията… Не ни се разрешава да бъдем чисто голи — това също изрично е споменато. И не се притеснявай за кихането. Преминавал ли си някога през пълно обеззаразяване на тялото? Когато онзи екип приключи с теб, ти няма да можеш да кихнеш, дори и да искаш. Но не казвай на Старейшината, че си обеззаразяван, защото се предполага, че се явяваме пред него така, както си ходим по улиците — никакви специални предпазни мерки.

— Как бих могъл да му го кажа, след като не знам езика, на който говори? Да не би той да има някакъв предразсъдък срещу голотата?

— Не знам. Просто ти предавам нареждането, което трябва да стигне до всеки от дежурните.

Той се замисли.

— Вероятно не е предразсъдък. Предразсъдъците пречат на оцеляването, елементарно е. Ти ми каза, че основният проблем е как да го изкараме от апатията му. Доволна си от проклетия му нрав, въпреки че си признаваш, че е прекалено проклет.

— Разбира се, че съм доволна — това показва, че реагира на заобикалящата го среда. Галахад, тези неща в момента са без значение. Нямам какво да облека, ще се наложи да ми помогнеш.

— Именно въпроса какво да облечеш имам предвид. Предполагам, че това е идея на pro tem председателя, не на Старейшината.

— Не се опитвам да чета мислите му, скъпи; просто изпълнявам нарежданията му. Не умея да се обличам добре, никога не съм умеела. Мислиш ли, че униформа на лаборантка ще бъде подходяща? Ще мине стерилизация, без да й личи… Пък и съвсем ще ми отива.

— Но аз се опитвам да чета мислите на pro tem председателя, Ищар… Или поне да отгатна намеренията му. Не, не мисля, че униформата на лаборантка би била подходяща, понеже няма да изглеждаш „сякаш така си ходиш по улицата“. Ако приемем, че не е замесен никакъв предразсъдък, тогава единственото преимущество на облеклото пред голотата в тази ситуация е, че създава разнообразие. Контраст. Промяна. Би помогнало на Старейшината да се отърси от апатията.

Тя го погледна замислено и с интерес:

— Галахад, досега, на базата на собствения си опит, винаги съм мислела, че единственото нещо, което интересува мъжете относно женските дрехи, е как да ги събличат. Може би трябва да те предложа за повишение.