Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Не съм подготвен — в професията съм по-малко от десет години. Сигурен съм, че го знаеш. Нека да прегледаме гардероба ти.

— А ти какво възнамеряваш да облечеш, скъпи?

— Моите дрехи нямат значение; Старейшината е мъж и всички разкази и митове за него свидетелстват, че е останал верен на примитивната култура, в която се е родил. Не е сексуално полиморфен.

— Откъде можеш да си сигурен? Това са просто митове, драги.

— Ищар, всеки мит съдържа в себе си истина, стига да знаеш как да я откриеш. Изказвам предположение, но то е обосновано — та в тази област съм свикнал да се смятам в известна степен за експерт. Преди подмладяването си — преди ти да ме подмладиш — проявявах много по-голяма активност.

— Каква по-точно, скъпи?

— Някой друг път ще ти разкажа. Просто твърдя, че няма никакво значение какви дрехи нося аз. Хитон. Шорти и тениска. Шотландска пола. Дори и бельото, с което съм под изолиращата екипировка. О, разбира се, ще нося дрехи с ярки цветове и ще ги сменям на всяко дежурство, но Старейшината няма да гледа към мен , а към теб . Затова намери нещо, в което ще му се харесаш.

— А ти как ще узнаеш дали е така, Галахад?

— Много просто. Ще изберем дрехи, в които една красива дългокрака блондинка би се харесала на мен .

Изненадан беше при вида на полупразния гардероб на Ищар. При целия си разнообразен опит с жените той не помнеше друга, дотолкова лишена от суетност, че да не си купува излишни дрехи. Докато търсеше съсредоточено, си тананикаше нещо, а после заприпява откъс от весела песничка.

— Ти говориш неговия майчин език! — възкликна Ищар.

— А? Какво? На кого? На Старейшината? Разбира се, че не. Но ще трябва да го науча, предполагам.

— Но ти току-що пееше на този език! Песничката, която Старейшината си тананика винаги, когато е зает с нещо.

— А, ти за онова? „Има загложна фъща… Има дукмейкър…“ Притежавам фонографски слух, нищо повече. Не разбирам думите. Какво означават?

— Не съм сигурна, че в тях има някакъв смисъл. Повечето от тях не съм ги срещала сред наученото досега. Предполагам, че са несвързани стихчета — самоуспокояващи, но без семантичен смисъл.

— От друга страна, в тях може би е ключът към разгадаването на личността на Старейшината. Пробва ли да попиташ компютъра?

— Галахад, нямам достъп до компютъра, който записва какво се случва в неговия кабинет. Но се съмнявам, че някой може да го разбере напълно. Той е примитивен, скъпи — живо изкопаемо.

— Аз, разбира се, бих желал да се опитам да го разбера. Този език, който той използва… труден ли е?

— Много. Ирационален, сложен синтаксис, толкова претрупан с идиоми и нееднозначности, че обърквам дори думи, които съм сигурна, че знам. Бих искала да имам твоя слух.

— Pro tem председателят изглежда няма никакви трудности?

— Мисля, че той притежава особен талант за изучаване на езици. Ако искаш да опиташ, скъпи, аз имам обучаваща програма.

— Дадено! Какво е това? Вечерна рокля?

— Това? Изобщо не е дреха. Купих го, за да покривам с него леглото си, но когато се прибрах тук, открих, че цветът му не пасва на останалата част от всекидневната.

— Рокля е. Ела тук и стой мирна.

— Не ме гъделичкай !

Независимо от нещата, които казах на моя прародител, Старейшината дядо Лазарус, ми се налагаше да работя здравата, за да управлявам Секундус. Но задълженията ми се изчерпваха само с обмислянето на политиката и с оценяването на труда на останалите. Черната работа не е за мен — оставям я на професионалните администратори. Въпреки това проблемите на планета с повече от милиард жители население могат да създадат доста работа на човек, особено ако възнамерява да управлява с минимални усилия — понеже това означава, че трябва да държи ушите си отворени и да наблюдава зорко своите подчинени в търсене на признаци за прояви на излишна активност. Половината ми време преминава в изхвърляне на такива досадни чиновници и в издаване на разпореждания, които да гарантират, че те никога вече няма да се занимават с каквато и да било обществена дейност.

После обикновено закривам техните служби, както и тези на подчинените им.

Не съм забелязал подобни съкращения да вредят на другиго освен на паразитите със закритите длъжности, принудени да търсят други начини да избегнат гладната смърт. (Тя е най-добрият изход за тях, но уви, те не го разбират.)

Важно е тези злокачествени тумори да бъдат забелязани и да се отстраняват, докато не се разраснат. Колкото по-умело действа pro tem председателят, толкова повече подобни бройки открива — но процесът отнема много време. Всеки може да види пожара в гората; трудното е да усетиш първия полъх на дим.