Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Сетне отиде до банка „Мисури“, изтегли пари и се отби в касата на железницата на Санта Фе, където закупи билет до Лос Анджелис с трийсетдневен транзит до Флагстаф, щат Аризона, после се разходи до гарата, сетне се отправи в банка „Сдружение“, където получи сейфа си и извади от него малко, но тежко ковчеже със злато. Помоли за разрешение да се възползва от тоалетната на банката (положението на постоянен клиент му позволи да бъде удостоен с тази чест). След като наслага златните монети по джобовете на сакото, жилетката и панталона си, Лазарус вече не изглеждаше фин и изящен. Дрехите му образуваха гънки тук и там, той внимаваше как стъпва, за да не звънти като камбана, и предварително си беше приготвил монета от един никел за автобуса, където прекара цялото време на задната площадка, понеже се страхуваше да седне. Чувстваше се доста неуютно, докато не влезе най-после в апартамента си и се заключи.

Бързо направи сандвич, утоли глада си и се зае да зашива златните монети в предназначените за тях джобове на жилетката. Вършеше всичко бавно и внимателно, за да не заподозре никой какво е скрито под плата. Около полунощ пак си спретна сандвич и продължи да шие. Когато остана напълно удовлетворен от начина, по който му стои костюмът, остави настрана жилетката с парите, постла върху бюрото одеяло, сложи отгоре му тежката пишеща машина „Оливър“ и се зае да трака на нея с два пръста:

Канзас Сити, 5 април 1917 година григ.

Скъпоценни Лор и Лаз!

СПЕШНО. Трябва незабавно да ме вземете оттук. Разчитам да стигна до кратера на 9 април 1917 година, понеделник. Повтарям: на девети април хиляда деветстотин и седемнайсета година. Може да закъснея с ден или два и ще ви чакам десет дни, ако е възможно. Не ме ли вземете тогава, ще се постарая да дойда на същото място през 1926 (хиляда деветстотин двайсет и шеста) година.

Той натрака още два екземпляра на посланието, подписа два комплекта пликове, като се възползва от два адреса: единия на неговия местен агент, а другия — в Чикаго. А после състави акт за продажба:

„За един долар в брой прехвърлям правата си върху автомобила «Форд» модел «Т», каросерия тип «Кабриолет», двигател М 1290408, на Айра Джонсън и гарантирам на него и на наследниците му, че настоящата собственост не е обременена с дългове и аз съм неин единствен собственик, притежаващ пълното право да прехвърля дадената собственост на когото и да било.

Подписано от Тиъдър Бронсън

Сложи документа в плик, изпи чаша мляко и си легна.

Спа десет часа. Не го събудиха дори виковете на булеварда: „Извънредно съобщение! Извънредно съобщение!“ Той отдавна ги бе очаквал и подсъзнанието му, изглежда, просто не им беше обърнало внимание, за да му помогне да си почине — през идните няколко дни го чакаше доста тичане. Когато вътрешният му часовник го събуди, Лазарус стана, бързо взе вана, избръсна се, приготви си богата закуска и я изяде, почисти в кухнята, извади от хладилника нетрайните продукти, хвърли ги в кофата за боклук до изхода, премести стрелката така, че да сочи надписа „днес няма нужда от лед“, остави върху хладилника петнайсет цента и изля насъбралата се вода.

При вратата бе оставена бутилка прясно мляко. Лазарус не я беше поръчвал, но запази спокойствие и пусна шест цента в една празна бутилка, като написа бележка на млекаря да не носи повече мляко, докато не му бъдат оставени пари. После опакова дреболиите, тоалетните си принадлежности, чорапите и ризите, якичките (тези колосани примки символизираха за Лазарус всички табута, плод на тромавата мисъл през този инак приятен век), после набързо огледа апартамента, за да провери дали не е забравил нещо. Платил беше наема до края на април и се надяваше да има късмет и да се озове на „Дора“ доста преди този срок. Ако не му провървеше, щеше да се наложи да се прехвърли в Южна Америка, обаче при пълен провал би било трудно дори да се предположи къде щеше да се озове. Където и да попаднеше, наложително бе да смени името си — Тед Бронсън трябваше да се изпари безследно.

Накрая всичко беше готово. Лазарус взе пътната чанта, балтона, шаха от слонова кост и абанос и пишещата машина. След като се облече, сложи и трите плика във вътрешния джоб на сакото. Жилетката, подплатена с монети, страшно запарваше, но пък му беше достатъчно удобна.

Той натовари багажа си в колата и потегли към южната пощенска станция.

Там изпрати две от писмата, сетне пое към заложната къща до билярдната зала „Почини си за час“. На минаване покрай „Швейцарската градина“ Лазарус обърна внимание, че заведението е затворено и щорите са спуснати, и сухо се усмихна.