Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Карол. И тя е същинска Лаз или Лор, но с две години по-млада от Нанси. Интересува се не по-малко от нея от момчета, но напразно: мама я държи много строго. Брадичката й потреперва честичко. Смятам, че мама не се впечатлява особено от гледката.

Брайън-младши. Тъмнокос е, прилича на татко. Млад капиталист: работи като вестникарче и по съвместителство пали уличните газови лампи. Има договор за разпространение на билетите на местното кино, като прехвърля тази работа на по-малкия си брат и на четири други хлапета, плаща им с билети за кино, оставя по някой за себе си, а остатъка продава на загуба в местното училище (за четири цента, вместо за пет). Държи на ъгъла бар, където се продава сода (сладка пенлива напитка), но планира да го прехвърли на брат си през идното лято, защото вече е почнал друг бизнес. (Доколкото си спомням, Брайън е забогатял още млад.)

Разрешете ми да уточня някои подробности, отнасящи се до семейството ни. То процъфтява — според местните разбирания, — но това се изразява само в притежанието на голяма къща и на добро съседско обкръжение. Обаче татко е преуспял бизнесмен, освен това Хауардовците получават добра издръжка за децата си, а мама ги има вече осем. За всички ви понятието „Хауардовци“ означава преди всичко генетична наследственост и традиция, но в това „тук и сега“ под него се подразбират парите, изплащани за издръжката на децата. Сиреч нещо като племенно развъждане, в което ние, хората, играем ролята на добитък.

Мисля, че татко добре инвестира парите, получавани от мама за раждането на деца Хауардовци, и доколкото си спомням, не ги харчи. Не знам как е било при останалите, но аз получих известна сума след първата си женитба. Тези дошли изневиделица пари нямаха нищо общо с плащанията, заслужени поради плодовитостта на първата ми съпруга. Ожених се по време на икономическа криза и сумата доста добре ни подпомогна.

Но да се върна към децата. Момчетата работят — принудени са да го правят, инак няма да имат нищо друго освен дрехи и обувки. На момичетата се дават дребни суми, но пък те са длъжни да домакинстват и да помагат на мама при възпитанието на най-малките. Така става, защото в това общество е прекалено трудно едно момиче да печели пари, докато на момчето се предоставят безчет възможности (този ред ще се промени още в края на века, но през 1917 година беше непоклатим). Децата на семейство Смит работят вкъщи (мама ползва услугите на обществената пералня веднъж седмично и това е всичко), но момчето (момичето), което намира начин да припечели извън дома до известна степен се освобождава от домакинстване. Не му се налага да отработва времето, прекарано извън дома и запазва за себе си припечеленото, което харчи или спестява по свое усмотрение. Последното се поощрява, защото татко добавя известни суми към спестяванията.

И ако кажете, че татко и мама преднамерено възпитават от децата си хора, които обичат парите, ще се окажете прави.

Джордж. Той е на десет земни години и е по-малкият партньор на Брайън-младши. Негова сянка и вечен помощник. Така ще е още няколко години, докато Джордж не натупа здравата Брайън.

Мери. Осемгодишна, същинско момче с лунички. Мама с доста мъки се опитва да направи от нея госпожица. Все пак благата настойчивост на мама и вродените данни ще победят: когато порасне, Мери ще е перлата на семейството и ще бъде много ухажвана. Мразех всичките й поклонници, защото едно време бях неин любимец. От всичките ми братя и сестри само Мери ми беше истински близка. Човек може да се чувства сам и сред голямо семейство и аз израснах като самотник. Единствената ми компания бяха Дядката — винаги — и Мери — за кратко време.

Удроу Уилсън Смит. Остават му още няколко месеца до навършването на петата година. Това е най-големият пакостник, раждал се някога на света. Принуден съм да призная, че този пакостник и негодник представлява същото онова семе, от което израсна най-прекрасното цвете в историята на човечеството, а именно вашето добро старче приятелче. Засега успя да наплюе бомбето ми, разумно оставено от мен на закачалката извън обсега му на действие; неведнъж съм чувал от него какви ли не дръзки изказвания, като най-мекото беше „пак се домъкна тоя глупак с бомбето“. Освен това ме изрита в корема, когато се опитах да си поиграя с него (грешката е моя — не исках да го докосвам, но реших да се отърва от тази рационална притеснителност), и ме обвини, че ментя, докато играехме шах, макар че мошеникът е той: накара ме да погледна през прозореца, като в същото време премести дамата ми на съседното поле. Хванах го в крачка… и така нататък.