Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Обявяването на неограничена подводна война в началото на 1917 година не го изненада: той помнеше за това от уроците по история. Телеграмата на Цимерман не го разтревожи, макар че нея не я помнеше. Тя сякаш се вместваше в схемата, затвърдена по време на същите уроци. Поради твърде крехката си възраст през трите години след 1914 година, когато Съединените щати лека-полека от неутралитет се насочваха към война, Лазарус нямаше собствени спомени за случващото се. Уди Смит не беше навършил две години, когато тя беше започнала, но неговата страна се включи в бойните действия, преди той да стане на пет.

Лазарус продължаваше да се придържа към онази времева последователност, която бе набелязал, преди да открие, че е подранил с три години. Схемата работеше толкова добре, че той осъзна грешката си едва когато войната буквално се стовари на главата му. Анализира причината и установи, че грубо е нарушил правилата на оцеляването: беше се поддал на собствените си страсти, без да пожелае дори да се усъмни в чувството си за време.

Всичко беше просто: не му се искаше толкова бързо да се разделя със своето отново намерено родно семейство — и особено с Морийн.

Морийн… Когато реши да остане до първи юли, както бе набелязал първоначално, след онази нощ на борба с разбунената си душа, след нощта, изпълнена с тревога и решителност, когато пишеше и късаше писмо след писмо, Лазарус внезапно откри, че може да се среща и да общува с мисис Брайън Смит, проявявайки дружелюбна, но формална учтивост, че е способен да не проявява към личността й прекомерен интерес, надхвърлящ границите на допустимото според местните нрави. Продължаваше да живее целомъдрено, радвайки се, че има възможност поне от време на време да се вижда с нея, без това да буди безпокойството на подозрителния му дядо.

Лазарус бе истински щастлив. Както с Тамара или с близначките, или с всяка от своите скъпи приятелки. Съвкуплението няма нищо общо с любовта. Той винаги умееше, когато трябва, да поугаси своя плам и да позабрави за тръпката. Без да забравя нито миг за огромното физическо очарование на жената, била негова майка преди повече от две хилядолетия — ама че странен времеви вектор — той въпреки всичко се овладя и това по никакъв начин не повлия на поведението му и не намали радостта от споделянето на нейната компания. Предполагаше, че Морийн се досеща за всичко, което той чувства, а по-точно — от какво се въздържа и защо, но тя явно одобряваше подобно самоограничаване.

Посвети целия месец март на търсенето на ключове към сърцето й. Брайън-младши копнееше да се научи да шофира и според Дядката беше достатъчно пораснал за това, така че Лазарус се зае с обучението на брат си. Вземаше го от къщи и го прибираше с колата — и често биваше удостоен с поглед от Морийн. Лазарус успя да се сближи и с Уди. Заведе детето в цирка, за да гледат магьосника Торнстън Велики, и му обеща през лятото да отидат до лунапарка. Сиреч да сбъдне най-голямата мечта на Уди. Обещанието затвърди очертаващия се съюз между двамата. Що се отнася до цирка, оттам детето беше докарано спящо, но здраво и читаво, за което Лазарус бе възнаграден с чаша кафе в компанията на Дядката и на Морийн.

Зае се също така да помага на групата бойскаути към църквата. Джордж беше нов в отряда, а на Брайън скоро му предстоеше да го удостоят със званието „орел“. Лазарус откри, че получава удоволствие от това занимание — и всеки път, когато връщаше децата у дома, Дядката го канеше в къщата.

Не се интересуваше особено от външна политика. Продължаваше да купува „Канзас Сити Поуст“ и вестникарчето на ъгъла на 31-ва и „Тръст“ го смяташе за постоянен клиент — Лазарус никога не си искаше рестото. Но след като ликвидира бизнеса си, Лазарус започна рядко да чете вестници, включително и „Борсови новини“.

През онази неделя, на първи април, Лазарус нямаше намерение да се отбива при семейството си по две причини: Дядката го нямаше у дома, обаче за сметка на това се беше върнал баща му. Лазарус не искаше да се среща с новодошлия, докато не научи нещо повече за него от стареца. Така че си стоеше вкъщи и си запълваше времето с готвене и домакинстване, лъскане на колата и писане на поредното послание до семейството, което бе оставил на Терциус.

На сутринта във вторник Лазарус взе писмото, за да го подготви за изпращане. Както обикновено купи вестник на ъгъла на 31-ва улица и „Тръст“ и се качи в автобуса, където прегледа първата страница. И моментално изневери на навика си да зяпа през прозореца — наложи му се да изчете целия вестник. След което не отиде във фотолабораторията на Канзас Сити, а се запъти към читалнята на главната обществена библиотека, където изгуби два часа, опитвайки се да догони събитията по света. Прочете всички местни вестници, последния брой на „Ню Йорк Таймс“ — там бе публикуван текстът на посланието на президента до конгреса: „Боже, помогни на Америка, тя не може да постъпи другояче!“ — и вчерашния брой на „Чикаго трибюн“. Лазарус отбеляза, че „Трибюн“, най-заклетият враг на Англия отвъд границите на немскоезичната преса, прибързано се отричаше от предишните обети. После отиде в тоалетната, където скъса писмото си на малки парченца и го хвърли в тоалетната чиния.