Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Получава се същият станал обичаен за теб солипсизъм, който си изповядвал, откакто се помниш. Паяжина, навред паяжина!

Ти дори не си наясно какви нещастия можеш да си докараш.

Затова спри! Махни се от града сега и не се връщай в Канзас Сити никога . В противен случай може и да ти се удаде да вкараш в леглото Морийн и после нека да става каквото реши Аллах… Но изходът може да се окаже трагичен и за нея, и за другите, включително и за теб, глупав жребецо, дето имаш само яйца, но нямаш и грам мозък! Ще вземат да ти подпалят задника с куршуми, както предсказваха близначките.

Но ако няма повече да се срещаш със семейството си, няма смисъл да изчакваш в Южна Америка края на войната. Вече си се нагледал до насита на този свят от обречените времена — така че помоли девойките незабавно да те приберат и да те върнат вкъщи.

Нима наистина гърдите й са толкова малки? Или тя ги е стегнала с корсет?

Глупости, няма значение какво тяло има. С нея е същото като с Тамара — подробностите, каквито и да са те, нямат значение.

Скъпи Лаз и Лор!

Скъпи мои, аз промених плановете си. Видях се с родното си семейство и повече нямам работа в тази ера. Няма нищо, заради което би си заслужавало да се спотайвам две години в блатото и да чакам войната да стигне до своя кървав и безполезен край. Затова ви моля да ме вземете сега при кратера. Забравете за Египет — до там няма как да стигна.

Под „сега“ имам предвид 3 март 1917 година по григорианския календар. Повтарям: трети ден от март хиляда деветстотин и седемнадесета година, григориански календар, при кратера в Аризона. Толкова неща ще ви разправя, като се видим. Междувременно…

Нейният глас ли бе това? Или ароматът на кожата й? Или нещо друго?

27 март 1917 година григ.

Мое скъпо семейство!

Ще повторя главното съобщение: попаднах тук три години преди срока, на 2 август 1916 година, но и сега искам да ме вземете на 2 август 1926 година. Повтарям — двадесет и шеста. Основното и алтернативните места на срещата се пазят в съответната база данни. Моля ви, убедете Дора, че причина за всичко е предоставената от мен невярна информация и тя няма никаква вина.

Прекарвам времето си по най-невероятен начин. Първо си оправих финансовото положение, после установих контакт с бившето си семейство, като се срещнах с дядо си (става дума за Айра Джонсън, Лира); първо се запознах с него, а после се възползвах от нагла лъжа и от очевидната семейна прилика, за да спечеля доверието му. Дядката е убеден, че аз съм нерегистриран в архивите син на покойния му брат. Той сам стигна до тази мисъл, аз нямам нищо общо. За щастие всичко се подреди съвсем добре и сега играя ролята на братовчед в собствения си някогашен дом; не живея там, но винаги се радват да ме видят, което радва и мен. Разрешете ми да ви разправя как стоят нещата в семейството, защото всички вие произхождате от тези тримата: от Дядката, мама и Уди.

За Дядката вече доста съм ви разправял, вижте в онова, дето го редактира Джъстин. Не променяй нищо, Джъстин, просто имай предвид, че Дядката не е двуметров гигант, а е почти същият като мен на ръст. Гледам да прекарвам с него всяка минута, която ми отдели, а именно — играем шах по няколко пъти седмично.

Сега мама. Вземете Лиз или Лор, добавете към пет килограма на подходящите места, плюс петнайсет земни години и далеч по-голямо чувство за собствено достойнство (хайде стига, не се засягайте!). Да, и коси до раменете, винаги накъдрени по краищата. За останалото не се знае на кого прилича, защото съм видял само главата и ръцете й (това се обяснява с интересния местен обичай винаги и навсякъде да се носят дрехи, закриващи цялото тяло). Ако говорим за тялото, мама има тънки глезени (веднъж ми се отвори случай да ги зърна). Но не смея да прекалявам с оглеждането, защото инак дядо ще ме изхвърли от къщата.

Татко. Сега той отсъства. Забравил съм го как изглежда, както съм забравил и лицата на всички роднини, освен дядовото (физиономията му е горе-долу същата като моята сега!), но видях таткови снимки: леко мяза на президента Теди Рузвелт (Атина, имай предвид, че става дума за Теодор, а не за Франклин, ако имаш снимки и на двамата).

Нанси. Същата е като Лаз или Лор три стандартни години преди полета ми дотук. Вярно, има по-малко лунички, но е чудесно момиче, като се изключат случаите, в които губи самообладание. Проявява значителен интерес към младите самци и аз предполагам, че дядо вече дава зор на мама да разправи на Нанси за Хауардовците — внучката му трябва да се омъжи за член на едно от Семействата.