Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Е, добре, какво лошо имаше в това една млада жена през 1917 година да се зарадва и поласкае от факта, че един мъж я желае? Защо пък не, ако има добре изрязани нокти и хубав дъх, ако е учтив и се държи с нужното уважение. Жената, родила осем деца, не е някоя невротична девственица; тя е свикнала да спи с мъж, да усеща прегръдките му, да го чувства в тялото си… Лазарус незабавно би се обзаложил на всичко, което има, до последния цент, че на Морийн това занимание страшно й харесва.

Никога по-рано през живота си Лазарус не бе имал причина да се усъмни във верността на Морийн Смит към съпруга й, продиктувана от старозаветните нрави на Библейския пояс. Лазарус нямаше основания да смята, че по-рано вечерта тя е флиртувала с него. Нищо в поведението й не го подсказваше и изобщо — едва ли подобен флирт бе възможен. И въпреки това Лазарус бе твърдо убеден, че и Морийн изпитва влечение, подобно на неговото, и че тя със сигурност знае как ще свърши всичко. Той подозираше, че тя е наясно — само евентуален свидетел би могъл да ги спре.

( Но когато си заобиколена от баща си и от осем деца, а в ума ти са запечатани всички морални догми на настоящето, които ясно определят какво може и какво не може да се прави… Едва ли и поясът на Лита би могъл да действа по-ефикасно. )

Така, нека измъкнем всичко скрито на видело и да поразсъждаваме. „Грях“, така ли? Това понятие трудно се поддава на определение, също като „любовта“. С какво разполагаме? Първо: нарушаване на табуто на племето. Разгарялата се у него страст безспорно беше греховна и неговото родно племе я причисляваше към инцест от първа степен.

Но за Морийн това не беше инцест.

А за него самия? В крайна сметка той реши, че инцестът е религиозна, а не научна концепция; последните двайсет години бяха отмили от паметта му и последните следи, оставени от това племенно табу. Остатъците можеше да се оприличат на онзи лек вкус на чесън, който има една хубава салата. Морийн ставаше още по-съблазнителна поради забраната (ако това бе възможно!), но това не го плашеше. Той не виждаше в Морийн своята майка, тъй като тя не съответстваше на спомените му нито от младостта, нито от зрелите години.

Вторият аспект на този т.нар. „грях“ по-лесно се поддаваше на определение, тъй като не беше завоалиран от мъгляви концепции и религиозни табута: постъпките, противоречащи на интересите на други хора, са греховни.

Да предположим, че той остане и по някакъв начин успее да вкара Морийн в леглото си без никакви възражения от нейна страна. Ще съжалява ли тя по-късно за стореното? Та това си е чиста изневяра. Отношението към която тук бе повече от сериозно.

Но Морийн беше Хауардовка — една от най-първите, а в основата на брака между Хауардовците винаги стоеше паричният договор, който и двамата партньори сключваха с отворени очи. Фондацията изплащаше парите за всяко дете, родено от подобен съюз. Така че Морийн изпълняваше своята част от условията: вече беше родила осем деца, получила бе дължимото и би следвало да е в състояние да се възпроизвежда още около петнайсет години. А ако за нея една изневяра е по-скоро „нарушаване на договора“, отколкото „грях“? Тогава какво?

Работата е там, момче, че теб може да те спре само едно нещо; и този път не можеш да се консултираш нито с Ищар, нито с друг генетик. Всъщност, като се има предвид какви пречки предстои да бъдат преодолени, шансовете за неблагоприятен изход са нищожни. Но въпреки всичко има риск, а Лазарус никога не поемаше подобен риск: той нямаше да допусне да се роди увредено дете.

Чакай малко! Тази развръзка е невъзможна , защото нищо подобно не се е случило. Той познаваше всичките си братя и сестри: и вече родените, и онези, които щяха да се раждат тепърва — сред тях нямаше увредени. Всички бяха читави.

Значи няма никаква опасност.

Обаче… Този извод се основаваше на предположението, че парадокси няма — което си е природен закон. Ти винаги си знаел, че теорията за липсата на парадокси сама по себе си е парадокс, но си си мълчал, за да не уплашиш Лаз, Лор и останалите членове на семейството ти ( онова семейство, не това). Ако се замислиш, излиза, че свободната воля и предопределението са два аспекта на една и съща математическа истина и че разликата между тях е само лингвистична, а не семантична. Следователно собствената ти свободна воля не може да промени хода на събитията в това „тук и сега“, защото твоята свободна воля и действията ти „тук и сега“ вече са станали причина на онова, което се е формирало в по-късното „тук и сега“.